Килийно училище: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 82.118.253.64 (б.), към версия на GVF Етикет: Отмяна |
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 1:
[[Файл:Former monastery school in Bozhenitsa, Bulgaria.JPG|мини|275 п|
През периода XV – XVIII век единствените училища са килийните. Първоначално възникват при [[църква (сграда)|черкви]], [[манастир]]и или техните [[метох|метоси]] и имат обществен характер, а през XVII и XVIII век се появяват и частни килийни училища. Развиват се върху основата на съхранената през годините на османското владичество средновековна българска книжовна традиция.▼
▲През периода XV – XVIII век единствените училища са килийните. Първоначално възникват при [[църква (сграда)|черкви]], [[манастир]]и или техните [[метох|метоси]] и имат обществен характер, а през XVII и XVIII век се появяват и частни килийни училища. Развиват се върху основата на съхранената през годините на османското владичество средновековна българска
Учителите са предимно монаси и свещеници, а по-рядко – грамотни занаятчии или търговци. Преподавателят се занимава с всеки ученик поотделно. Докато обучава, той се занимава със занаятя си. Обучението се води на [[гръцки език|гръцки]], [[Църковнославянски език|църковно-славянски]] или на двата езика. Учебният процес има за цел да даде умения по четене, писане, църковно пеене и малко смятане. Понякога обучението се комбинира с изучаване на определен [[занаят]]. За учебници се използват църковно-служебни книги като „[[Часослов]]“, „[[Апостол (книга)|Апостол]]“, „[[Псалтир]]“ и други. В тях получават образование част от по-сетнешните дейци на новобългарската просвета.▼
▲
До появата на [[взаимно училище|взаимните училища]] през първата половина на XIX век, килийните училища са единствените български училища по време на османското владичество. Килийното образование има елементарен религиозен характер, но това не пренасища просветното дело с църковност и догми. По времето на османското владичество, именно християнското възпитание е това, което запазва националната идентичност и българско самосъзнание на хората.
| |||