Кирил Драмалиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст |
м ненужен интервал преди запетая |
||
Ред 15:
Кирил Драмалиев е роден на 9 февруари 1892 г. в София. Учи в Софийската класическа гимназия. Завършва [[немска филология]], защитава докторат в [[Мюнхен]]. Завърнал се в България, работи като учител. Драмалиев е сред ръководителите на лявото учителско профсъюзно движение. Завършва Школата за запасни офицери през 1916г и участва в Първата световна война. Включва се в [[БКП]] от 1921 г. Избран е за член на Софийския градски комитет на партията (1937, 1941–1944).
Участва в Съпротивителното движение през [[Втората световна война]]. Интертиран в лагер (1940). Участва в написването на „Програма на Отечествения фронт“. През лятото на 1942 година, заедно с [[Цола Драгойчева]], ръководи дейността на БРП (к) по създаването на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]], а през август 1943 година става член на новосъздадения му Национален комитет. През 1942г е мобилизиран като офицер - подпоручик в армията в Беломорието и участва в канал за снабдяване на партизани от Съпротивата с оръжие от военни скалдове на армията.<ref name="Илиев">Илиев
На 22 септември 1944 г. със заповед на военния министър [[Дамян Велчев]] е узаконен институтът на помощник-командирите — комунисти и бивши партизани, които трябва да установят политическия контрол на ОФ над войската. Кирил Драмалиев е назначен за помощник-командир на V-а Българска армия. Член на ЦК на БКП (1947), председател на Съюза на работниците по просветата (1946–1947). Многократно избиран за [[народен представител]] (1945-1961). В 1946 година пише брошурата „Теория и практика на великобългарския шовинизъм“.<ref name="Катарџиев 52">Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 52.</ref><ref name="ташев">{{ташев|171}}</ref>
|