Овеч: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без   интервал; козметични промени
м ненужен интервал преди запетая
Ред 61:
Едно от преданията за стария град Овеч гласи: Някога градът бил дъно на море, което се простирало чак до [[Тимишоара]] и [[Будапеща]]. Калето стърчало над водата като остров. Идещите гемии бивали а железата. Но по-късно [[Александър III Македонски]] прокопал Босфора и тогава водата се дръпнала. По дъното останали черупки от морски животни, които и до днес биват откривани.” Когато ходих в Будапеща – добавил стареца - там също намерих такива остатъци…”
 
[[Евлия Челеби]] разказва , че в гората зад "Калето" имало извор, чиято вода местното население считало за чудотворна. Късовете от габър хвърлени в извора, след три дни се превръщали в зеле камък. От този матерял местните майстори на ръчни стругове правели филджани, паници, шишета за гюлова вода, ножове и пр.
 
В горния край на Провадия имало погребани седем турски първенци. Хора, които посетили техните гробове заболи сухи пръчки и от тях израснали дървета , които се вкаменили. Болни остъргвали от тези каменни дървета прах и той бил чудотворен лекувал различни болести, дори слепота.
 
'''Легенда за завладяването на Овеч'''