Ферман за Българската екзархия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред
м ненужен интервал преди запетая
Ред 72:
Териториалният обхват на Екзархията е посочен в член № 10 от фермана:
 
{{цитат|Духовният окръг на тая екзархия ще обема [[Русенска епархия|Русенската]], [[Доростолска епархия|Силистренската]], [[Варненска и Великопреславска епархия|Шуменската]], [[Великотърновска епархия|Търновската]], [[Софийска епархия|Софийската]], [[Врачанска епархия|Врачанската]], [[Ловчанска епархия|Ловчанската]], [[Видинска епархия|Видинската]], [[Нишка епархия|Нишката]], [[Нишавска епархия|Пиротската]], [[Кюстендилска епархия|Кюстендилската]], [[Самоковска епархия|Самоковската]], [[Велешка епархия|Велешката]], [[Варненска и Великопреславска епархия|Варненската епархия]] (без града [[Варна]] и без двадесетте наблизо села, които се намират между този град и [[Кюстенджа]], на които жителите не са българи), Сливенския санджак (без градовете [[Поморие|Анхиало]] и [[Несебър|Месемврия]]), Созополската каза (без крайморските села), Пловдивската епархия (без [[Пловдив|главния град]] и без град [[Асеновград|Станимака]], както и без селата [[Куклен]], [[Долни Воден|Воден]], [[Долнослав|Арнауткьой]] , [[Руен (област Пловдив)|Панагия]], [[Гълъбово (област Пловдив)|Ново село]], [[Лясково (област Пловдив)|Лясково]], [[Браниполе|Ахлан]], [[Бачково]], [[Белащица]], без манастирите [[Бачковски манастир|Бачковски]], [[Кукленски манастир|„Свети Безсребърници“]], [[Горноводенски манастир|„Света Параскева“]] и [[Белащински манастир|„Свети Георги“]]). Махалата Света Богородица в града Пловдив ще трябва да влезе също в Българската екзархия, но които от нейните жители не би щели да се подчиняват на Българската Църква и екзархия, ще бъдат волни да се отделят. Подробностите по този въпрос ще се определят по взаимно съгласие между Патриаршията и Българската екзархия според вероизповедния им ред.
 
Освен изброените по-горе и поименувани места ще се позволява да се подчиняват на Българската екзархия по духовните си дела и на всички ония места, жителите на които, всичките или поне двете им третини, би поискали това, стига да се докаже действителността на искането им, но понеже, както се рече, това ще става по желанието и съгласието на всичките жители, или поне на двете им третини, то, ако някой по този повод би се опитвал да произвежда някакъв раздор между жителите, той ще се привлича към отговорност и ще се наказва според законите.<ref>{{cite book |title= Българо-гръцката църковна распря |last= Бурмовъ |first=Т. Ст |authorlink= |coauthors= |year=1906 |publisher=Св. Синодъ на българската църква |location=София |isbn= |pages=351 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>}}