Лазар Колишевски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст
м ненужен интервал преди запетая
Ред 32:
 
=== В управлението на Югославия ===
След Втората световна война Колишевски става един от най-влиятелните хора в Социалистическа република Македония, както и един от най-влиятелните в Югославия. Лазар Колишевски е деен участник в разгонването на редица изтъкнати македонци, между които и [[Венко Марковски]]. С негово знание редица от хората, противили се на [[Тито]], са убити или изпратени в [[концлагер]]а [[Голи Оток]].<ref>[http://www.macedoniainfo.com/bul/knigi/dd/dd_13.html Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?, Македонски научен институт, София, 1998]</ref> Целта на тези мерки е и да се заличат следите от българско самосъзнание и да се ускори процесът на [[македонизъм|македонизация]] на населението.<ref>Ангелов, Веселин. Македонската кървава Коледа [http://omdabg.com/nova_joomla/index.php?option=com_content&view=article&id=390:q&catid=44&Itemid=115], ИК Галик, София 2003.</ref> По това време Колишевски настоява за незабавно присъединяване на Пиринския край към македонската федерална единица на Югославия, и на първия [[герб]] на [[Социалистическа република Македония|НР Македония]],сменен през 1963-та година, е изобразен [[Пирин]]. Обаче отхвърля исканията на [[Методи Андонов Ченто]] за повторното заселване на 3 хиляди образовани македонски бежанци от [[България]],които да окажели помощ за развитието и оформянето на републиката с масова неграмотност на населението, защото били „български възпитаници“ и вместо това заселва управленски кадри и специалисти от други югославски републики и най-вече от [[Социалистическа република Сърбия|НР Сърбия]],и така [[Вардарска Македония]] се подлага на косвена [[сърбизация]] , населението ѝ се изолира културно и духовно от [[България]],а сръбското влияние се запазва дори в рамките на [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]].
 
Той започва масови икономически и социални реформи. През 1955 столицата Скопие става един от най-бързо развиващите се градове в региона и става третият най-голям град в Югославия. На 19 декември 1953 година Колишевски се пенсионира като министър-председател на СРМ и става Председател на Президиума на Народното събрание. По този начин застава начело на Македония, но има по-малка директна политическа сила. Остава секретар на МКП. По-късно става дипломат и пътува в страни като [[Египет]], [[Индия]] и [[Индонезия]].