Никола Долапчиев (юрист): Разлика между версии

Проф. Долапчиев става доктор по правни науки на [[Берлински университет|Берлинския университет]] през [[1924]] г., след което постъпва като асистент в [[Юридически факултет (Софийски университет)|юридическия факултет]] на [[Софийския университет]]. Докторската му дисертация в Берлинския университет е на тема: „''За един логичен строеж на понятието за вината в наказателноправната система''“ (1924 г.)<ref> {{cite book |year= 1929 |title=Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам |publisher= Университетска библиотека № 91 |publication-place= София |pages= стр. 415 – 416}}</ref><ref>Поредица „Видни Юристи“, изд. Проф. Марин Дринов, 1994 </ref>. През [[1926]] г. става [[доцент]], [[1929]] г. – извънреден професор, а през [[1933]] г. – професор по наказателно право. От 1936 г. е дописен член на [[БАН]], а от 1941 г. до 1948 г. включително е редовен член на [[БАН]]. От 1933 до 1943 г. ръководи Катедрата по наказателно право и наказателно съдопроизводство в Софийския университет. Декан е на Юридическия факултет през 1930 и 1931 г. Член е на Американската академия по криминология от 1932 г. Междувременно е работил заедно с адвокат Димитър Алексиев, чиято кантора е била на ул. „Цар Иван Асен“ 3, ет. 1 в гр. София.