[[Файл:Tripoli1403.jpg|мини|180пкс|пред стените на Триполи]]
През лятото на 1403 г. маршал Бусико и великия магистър на [[Хоспиталиери|хоспиталиеритехоспиталиери]]те [[Филибер дьо Наяк]] планират кръстоносен поход срещу [[Мамелюкски султанат|Мамелюкския султанат]]. Обединеният флот на [[Хоспиталиери|хоспиталиеритехоспиталиери]]те от Родос и генуезците от [[Хиос]] и [[Лесбос]] извършва поредица от нападения срещу крайбрежието на бившето [[графство Триполи]], намиращо се под властта на мамелюците. Първата цел по пътя на армадата е пристанището [[Алания (Турция)|Алания]] (Канделоро). Бусико и магистъра стоварват отряд от 800 рицари, които превземат крепостта, разграбват града и запалват всички кораби. Местният емир моли за мир и е принуден да се постави в услуга на кръстоносците. Следващият град, атакуван от рицарите е [[Триполи (Ливан)|Триполи]] на ливанското крайбрежие. Флота продължава на юг където разграбва и изгаря незащитения град Батрун (Ал-Батрун). На десети август 1403 г. рицарите достигат [[Бейрут]] и също го подлагат на опустошение. Следващата цел на похода е древния град [[Сидон]] (или [[Сайда]]), който е защитаван от превъзхождащ противник. След десант на брега, рицарите не успяват да задържат пристанището и се оттелят на корабите. Флотът променя курса си в северна посока и атакува [[Лаодикея]] на малоазийското крайбрежие, след което се завръща в Родос.<ref>The Papacy and the Levant, 1204 – 1571: The thirteenth and fourteenth centuries.{{без страници}}</ref>
