Икономика на Сърбия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 5:
Икономиката на '''[[Сърбия]]''' е основана на принципите на пазарната икономика, отличава се с най-висок дял на сектора на услугите, следван от промишлеността и селското стопанство. В края на 80-те и началото на 90-те години на XX в. в [[Югославия]], част от която е и Сърбия, се осъществява преход от планова икономика към пазарна такава, но този преход е белязан от [[Югославски войни|граждански войни]] в Югославия, [[Ембарго над Съюзна република Югославия|икономически санкции]] от страна на [[Организация на обединените нации|ООН]] между 1992 и 1995 година и бомбардировки през 1999 година от страна на [[НАТО]], при които са унищожени част от инфраструктората и производството, и са загубени много търговски отношения.
Очакванията са номиналният БВП през 2020 г. да достигне 56,886 млрд. щ.д., а по ППП той се очаква да се равнява на 137,294 млрд. щ.д. Най-силните отрасли на сръбската икономика са енергетика, автомобилостроене, производство на машинни части, минно дело и селско стопанство. От най-голямо значение за сръбското стопанство са [[Белград]], който е и столица на Сърбия, седалище на Сръбската народна банка, Сръбската фондова борса и на повечето международни предприятия, развиващи дейност в страната, както и [[Нови Сад]].
== Макроикономически тенденции ==
| |||