Католическа лига (Франция): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Религия във Франция; Добавяне на Категория:Християнство във Франция, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{друго значение|католическата лига от 1576 година|другите католически лиги|католическа лига}}
[[Файл:Flag of the Catholic League (French Wars of Religion).svg|мини|296x296пкс|Знаме на Католическата лига (около 1590 г.)]]
'''Католическата лига''' (на [[Френски език|френски]] ''League catholique'') е католическа партия във [[Франция]], организирана в хода на [[Религиозни войни във Франция|Френските религиозни войни]] през [[1576]] г. от херцог [[Анри дьо Гиз]]. Тя си поставя за цел да се изкорени [[Протестантство|протестантската]] ерес в страната, дори, ако трябва, и с физическото изтребление на [[Хугеноти|хугенотите]]. Съществува с прекъсване до 1594 г., като се съюзява с [[Испания|испанския]] крал [[Филип II (Испания)|Фелипе ІІ]] и в по-късния етап се поставя в негова услуга. След като нейният най-голям противник [[Анри IV|Анри Наварски]] става крал като Анри ІV, Лигата губи привърженици и накрая е разпусната.
[[Файл:Duc-henri-de-guise 29499901795 o.jpg|мини|Анри дьо Гиз, създател на Лигата]]
== Първата лига ==
[[Католицизъм|Католиците]] се надяват да нанесат смазващ удар на хугенотите по време на [[Вартоломеева нощ|Вартоломеевата нощ]], но не се получава така. [[Едикт от Болио|Едиктът от Болио]] през 1576 г. съдържа нови отстъпки на короната към тях, което разочарова Гиз и съмишлениците му. ''Първата Католическа лига'', известна като Лигата от Перон, е отговор на колебанията на крал [[Анри III|Анри ІІІ]] и претендира да е международен съюз против протестантството.<ref>''[http://www.newadvent.org/cathen/09098b.htm The League]'', на сайта '''Catholic Encyclopedia'''</ref> Тя се появява още през същата година, но стартът ѝ не е такъв, какъвто Анри дьо Гиз е очаквал. Кралят приветства появата ѝ и се обявява за неин ръководител, с което на практита я обезсмисля. Папа [[Григорий XIII|Григорий ХІІІ]] осигурява подкрепата на Фелипе ІІ и съдейства [[Парижки парламент|Парижкия парламент]] да я узакони. На 17 септември 1577 г. кралят подписва с хугенотите мира от Бержерак и според него така целите на лигата са изпълнени. Ето защо той я разпуска, а разединената аристокрация не открива начин да я запази.
== Втората лига ==
Второто издание на лигата се появява през 1584 г., когато умира [[Франсоа д'Алансон|херцог д'Алансон]] - най-малък брат на Анри ІІІ и досегашен престолонаследник. Това автоматично превръща Анри Наварски в най-вероятен бъдещ крал. През есента херцозите Гиз, [[Шарл II Лотарингски|Майен]] и барон дьо Сенесе се срещат в [[Нанси]], където начертават целите и структурата на новата организация. Към традиционната задача да се спре възхода на хугенотите се прибавя и "защита на старите права и свободи на френските граждани". За кандидат за трона те определят Шарл дьо Бурбон - [[кардинал]], твърд католик и също наследник на Анри ІІІ. На 31 декември 1584 г. Лигата сключва съюз с Фелипе ІІ в Жоанвил, който обещава съдействие и по 50 000 крони на месец. Лигата е съвкупност от сдружението на [[Аристокрация|аристократите]] и широки народни маси, подложени на активна пропаганда. На 30 март 1585 г. е публикуван манифест на Лигата, който в действителност е обявяване на война на Анри ІІІ.
[[Файл:Trois Henri.png|ляво|мини|275x275пкс|Влиянието на Католическата лига в края на 80-те години (в зелено)]]
[[Файл:La Rencontre d'Henri III et du duc de Guise - Pierre-Charles Comte - MBA Lyon 2014.jpg|мини|247x247пкс|Среща на херцог дьо Гиз с Анри ІІІ, худ. Пиер-Шарл Конт]]
През 1585 г. започва осмата религиозна война, известна като [[Война на тримата Анри]]. Кралят минава на страната на католиците и отменя всички едикти, с които е дал права на хугенотите. Гиз е обявен за главнокомандващ на френската армия и печели победата при Вимори срещу германските протестанти. Главна твърдина на Лигата става [[Париж]], където населението започва да се радикализира. Там се създава таен съвет от 16 души, който разделя града на 16 квартала и всеки се подготвя самостоятелно за война. Така се формира войска от 30 000 доброволци, наречена [[милиция]]. Възходът на Лигата плаши Анри ІІІ и през април 1588 г. той забранява на Гиз да идва в Париж. Разквартирува там 4 000 [[Швейцарска гвардия (Ватикан)|швейцарски гвардейци]], но с това предизвиква бунт, известен като [[Денят на барикадите (1588)|Денят на барикадите]] (12 май 1588). Той трябва да напусне столицата и да я остави под властта на Гиз. Опиянението от успеха води Лигата към поредица от грешки - от извършените масови убийства на хугеноти до призивите за кръстоносна война и пълното изкореняване на протестантството.
Самият Гиз се стряска и през юли 1588 г. сключва с краля съюза от [[Руан]]. Анри ІІІ приема исканията на Лигата и налага забрана на Анри Наварски да заема престола. През септември в [[Блоа]] се свикват [[Генерални щати]], напълно доминирани от Лигата.<ref>''[http://www.newadvent.org/cathen/07074a.htm House of Guise]'', на сайта '''Catholic Encyclopedia'''</ref> Там открито се заявява намерението Франция да се превърне в аристократична [[република]]. Под въпрос е поставен не само принципът на [[Абсолютизъм|абсолютизма]], но и личността на краля изобщо. От този момент Анри ІІІ няма друг избор, освен да се съюзи с хугенотите. През декември той огранизира убийството на Гиз в Блоа, което още повече радикализира членовете на Лигата. Влиянието на фанатичните [[Йезуитски орден|йезуити]] и други [[Духовенство|духовници]] нараства. Париж и редица други градове на север и изток обявяват, че Анри не е вече техен крал. Отговорът на Лигата не закъснява - на 1 август 1589 г. фанатичният ѝ привърженик [[Жак Клеман]] убива краля и поставя край на [[Валоа (династия)|династията Валоа]].
== Упадък през 90-те години ==
[[Файл:Henry IV en Herculeus terrassant l Hydre de Lerne cad La ligue Catholique Atelier Toussaint Dubreuil circa 1600.jpg|мини|Анри ІV представен като [[Херкулес]], който убива [[Лернейска хидра|Лернейската хидра]] (тоест Католическата лига), алегория от Тусент Дюбрьой]]
Следващият лидер на Католическата лига е [[Шарл II Лотарингски|херцог дьо Майен]], брат на убития Гиз. Очевидно обаче той отстъпва по качества, тъй като губи от Анри ІV сраженията при [[Битка при Арк|Арк]] (1589) и [[Битка при Иври|Иври]] (1590). На 21 ноември 1589 г. Парижкият парламент признава Шарл дьо Бурбон за крал като ''Шарл Х'', но неговото възцаряване е на практика невъзможно, защото той е бил арестуван няколко дни преди убийството на Гиз и още е в плен на законния крал. Естествено, че Анри се погрижва злополучният му пленник да загине и така поставя католиците пред труден избор. През 1593 г. Майен свиква Генерални щати в Париж, които да посочат името на новия крал, но това се оказва невъзможно. Единственият пряк наследник на трона е петгодишният принц Конде, а и той е наследник на протестантски клон на династията. Фелипе ІІ предлага за кралица дъщеря си [[Изабела-Клара Испанска|Изабела]], внучка на [[Анри II (Франция)|Анри ІІ]].<ref>''[http://www.historyofwar.org/articles/wars_ninth_war_religion.html Ninth War of Religion, 1589-98]'', на сайта '''history of war'''</ref> Тя обаче е омъжена за австрийския [[Албрехт VII Австрийски|ерцхерцог Албрехт]], което означава, че новата кралска двойка ще бъде от стария френски враг - [[Хабсбурги|Хабсбургите]]. Щатите не вземат решение, но Лигата решава, че предвид обстоятелствата Изабела е единственият смислен избор. Така ще се осигури и неограничена помощ от Испания.
Но докато в Париж се обсъждат тези въпроси, Анри ІV взема съдбоносното решение да приеме (за втори път) [[Католицизъм|католицизма]]. Това се случва през 1593 г., а през февруари 1594 той е коронован в [[Шартър]]. Това събитие е тежък удар за Лигата, защото земите и градовете, които досега е контролирала, започват да минават на страната на законния крал. Досега католиците са имали увереността, че диктуват хода на събитията, сега се превръщат в опозиция. През март 1594 г. Анри ІV влиза в Париж и с право приема, че вече е крал на цяла Франция.
От този момент Католическата лига, без да е разпусната официално, престава да съществува. Войната продължава между Франция и Испания, съпротивата на отделни членове на Лигата тлее още няколко години, но без заплахата протестант да стане крал изчезват и причините за съществуването ѝ.
== Бележки ==
<references />
<br />
{{Нормативен контрол}}
| |||