Артур Шопенхауер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м ненужен ред; козметични промени
Ред 24:
 
Неговото най-известно произведение е ''„[[Светът като воля и представа]]“''. Шопенхауер следва и развива философията на [[Имануел Кант]], отнасяща се за начина, по който преживяваме нещата от живота. Неговата критика за Имануел Кант, изобретателни решения на проблемите в битието на хората и разяснение за границите на човешкото [[познание]] са сред от най-значимите му постижения. Метафизичната му теория е в основата на влиятелните му писания за [[психология]]та, [[естетика]]та, [[етика]]та и [[политика]]та, които вдъхновяват [[Фридрих Ницше]], [[Рихард Вагнер]], [[Лудвиг Витгенщайн]], [[Зигмунд Фройд]] и др.
 
<br />
 
== Биография ==
Роден е на [[22 февруари]] [[1788]] г. в Данциг, [[Прусия]] (днес [[Гданск]], [[Полша]]), в семейството на богат търговец. Започва образованието си в [[Хамбург]], където живее до пролетта на 1807 г. Внезапната смърт на баща му решително променя насоката на живота на неговото семейство. Докато майка му и по-малката му сестра се преместват във [[Ваймар]], той остава в Хамбург, изучавайки [[Изкуство|изкуствата]] и [[Естествените науки|естествените науки]]. По-късно в [[Гота]] и Ваймар се подготвя за кандидатстване в университет. През 1809 г. е приет в [[Гьотингенски университет|Гьотингенския университет]], където изучава [[метафизика]] и психология при [[Готлоб Шулце]], който го съветва да се съсредоточи върху [[Платон]] и [[Имануел Кант|Кант]]. От 1811 до 1813 г. учи в [[Берлински университет|Берлинския университет]], а в [[Рудолщат]] завършва дисертацията си и става доктор по философия в [[Йена (град)|Йена]]. През май 1814 г. напуска Ваймар, където се е радвал на компанията и задълбочените разговори с [[Гьоте]] и ориенталиста [[Фридрих Майер]], който го запознава с ученията на древните [[индуси]].
 
Изучаването на [[Веди]]те и [[Упанишади]]те, заедно с философията на Платон и Кант, става основа на неговата собствена философска система. Той се премества да живее в [[Дрезден]], където създава фундаменталния труд „[[Светът като воля и представа]]“, фокусирал задълбочените му занимания и размисли върху [[Източна философия|източната]] и [[Западна философия|западната философия]]. Завършва труда си през 1818 и го издава през следващата 1819 г. През същата година му се ражда извънбрачно дете, което умира.