Земя Александър I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-en,ru}} => {{lang|en,ru}}
м ненужни интервали в скоби; козметични промени
Ред 27:
| общомедия =
}}
'''Земя Александър І''' ({{lang|en|Alexander I Land}}; {{lang|ru|Земля Александра І}} ) е най-големият остров по крайбрежието на [[Антарктида]] с площ 49 070 km<sup>2</sup>. Разположен е в море [[Белингсхаузен (море)|Белингсхаузен]], западно от [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]], от който е отделен чрез шелфовия ледник [[Джордж VІ (шелфов ледник)|Джордж VI]]. Простира се от 68°12’ до 72°48’ ю.ш. и от 68°14’ до 75°48’ з.д. Дължина от север на юг 378 km, ширина до 200 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article010990.html «Большая Советская Энциклопедия» – Александра І Земля, т. 1, стр. 409]</ref>
 
Островът има форма на буква „З“ със сравнително праволинейно източно и силно разчленено западно крайбрежие. Ту далеч на запад се простира големия полуостров Бетовен, като северно и южно от него са разположени шелфовите ледници [[Уилкинс (шелфов ледник)|Уилкинс]] и Бах съответно. В шелфовия ледник [[Уилкинс (шелфов ледник)|Уилкинс]] се намират ледените заливи Хайдн и Шуберт, в шелфовия ледник Бах – Вебер, Бокерини и Стравински, а по северозападното крайбрежие на полуостров [[Бетовен (полуостров)|Бетовен]] – ледените заливи Менделсон, Брамс и Верди. На северозападното крайбрежие на острова е залива Лазарев, а на североизточното – Шокалски. Западно от Земя Александър І са разположени по-малките острови [[Шарко (остров)|Шарко]], [[Латади (остров)|Латади]]. и Ротшилд.<ref name="bse"></ref>
 
Релефът на острова е предимно планински. Целият е покрит с дебела ледена броня, над която стърчат отделни оголени скали и нунатаки части от планините Ле Мей на юг, Колберт в средата и Дъглас на север. В последната се издига връх '''Стонингтън 2987 m''', най-високата точка на острова. От тези планини, основно в източна посока, към шелфовия ледник [[Джордж VІ (шелфов ледник)|Джордж VI]] се спускат планински ледници – Сибелиус, Грото, Уран, Нептун, Сатурн и др.<ref name="bse"></ref>
 
Северното крайбрежие на Земя Александър І между носовете Восток на запад и Руски на изток е открито на [[28 януари]] [[1821]] г. от руската експедиция на [[Фадей Белингсхаузен]] и [[Михаил Лазарев]], които го наименуват в чест на тогавашния руски император – [[Александър I (Русия)|Александър I]]. До януари [[1937]] г. се счита, че Земя Александър І е част от материка, когато австралийският антарктически изследовател [[Джон Раймил]] открива шелфовия ледник [[Джордж VІ (шелфов ледник)|Джордж VI]], като по този начин доказва, че Земя Александър І е остров. На острова се намира планината [[Софийски университет (планина)|Софийски университет]], кръстена на [[Софийски университет|едноименния университет]] в [[България]]. Друга забележителност на острова е езерото [[Хогсън (езеро)|Хогсън]].<ref name="bse"></ref>
 
На Земя Александър І се намира британската изследователска станция [[Фосил Блъф]]. [[Териториални претенции в Антарктида|Териториални претенции]] към острова предявяват [[Великобритания]], [[Чили]] и [[Аржентина]].