Закон на Бойл – Мариот: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ненужен ред; козметични промени
Ред 37:
 
== Дефиниция ==
[[FileФайл:Boyle's Law Demonstrations.webm|thumbмини|Визуална демонстрация на закона на Бойл]]
Законът на Бойл е закон за газа, който гласи, че когато температурата се поддържа постоянна, налягането и обемът на газа имат обратно пропорционална връзка. Ако обемът се увеличава, налягането намалява и обратно. Следователно, когато обемът е намален наполовина, налягането се удвоява; и ако обемът се удвои, налягането се намалява наполовина.
 
Ред 45:
Повечето газове се държат като [[Идеален газ|идеални газове]] при умерено налягане и температура. Технологията от XVII век не е можела да предизвика високо налягане или ниски температури. Следователно е нямало вероятност законът да има отклонения по време на публикуването. Тъй като подобренията в технологиите позволяват по-високи налягания и по-ниски температури, отклоненията от поведението на идеалния газ стават забележими и връзката между налягане и обем може да бъде точно описана, използвайки теорията на [[Реален газ|реалния газ]]. Отклонението се изразява със [[Степен на сгъстяване|степента на сгъстяване]].
 
Бойл (и Мариот) извеждат закона единствено от експериментални основания. Законът също може да се извлече теоретично въз основа на предполагаемото съществуване на [[Атом|атомиатом]]и и [[Молекула|молекули]] и предположения за движение и перфектно еластични сблъсъци (вижте [[кинетична теория на газовете]]). Тези допускания са посрещнати с огромна съпротива в [[Позитивизъм|позитивистката]] научна общност по онова време, тъй като те са възприемани като чисто теоретични конструкти, за които няма и най-малък брой наблюдения.
 
[[Даниел Бернули]] извежда закона на Бойл през 1737 – 1738, използвайки [[Закони на Нютон|законите на Нютон за движение]] с приложение на молекулярно ниво. Той остава пренебрегнат до около 1845, когато [[Джон Уотърстън]] публикува статия, в която се излагат основните правила на кинетичната теория; това е отхвърлено от [[Британско кралско научно дружество|Кралското дружество на Англия]]. По-късно работите на [[Джеймс Джаул]], [[Рудолф Клаузиус]] и по-специално Лудвиг Болцман твърдо установяват кинетичната теория на газовете и насочват вниманието към двете теории на Бернули и Уотърстън.
 
Спорът между поддръжниците на [[Енергетика|енергетикатаенергетика]]та и [[Атомизъм|атомизма]] карат Болцман да напише книга през 1898, която търпи критики до самоубийството му през 1906 година. През 1905 [[Алберт Айнщайн]] показа как кинетичната теория се прилага за [[Брауново движение|Брауновото движение]] на частици, суспендирани в течност, което е потвърдено през 1908 от [[Жан Батист Перен|Жан Перин]].
 
=== Уравнение ===
Ред 60:
* ''k'' е константа, представяща температурата и обема на системата.
 
Докато [[Температура|температурататемпература]]та е постоянна, същото количество енергия, дадено на системата, се запазва и следователно, теоретично, стойността на ''k'' ще остане постоянна.
 
<br />
 
== Човешката дихателна система ==
Line 76 ⟶ 74:
== Източници ==
<references />
 
[[Категория:Термодинамика]]