Разлика между версии на „Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг“

м
ненужни интервали в скоби; козметични промени
м
м (ненужни интервали в скоби; козметични промени)
Свързва го близко приятелство с [[Гьоте]], [[Новалис]], [[Фихте]], [[Шилер]], [[Шлайермахер]] и братя [[Шлегел]]. През [[1800]] г. издава най-популярното си съчинение ''"Система на трансценденталия идеализъм"''. Заедно с [[Хегел]] издават ''"Критическо списание за философия"'' (1802-1803). След Йена Шелинг е професор по философия във [[Вюрцбург]] (1803-1806). След това се мести да живее в Мюнхен, където е назначен за ръководител на философската катедра и главен секретар на баварската Академия за изящни изкуства.
 
Работи в университета в [[Ерланген]] (1820-1826), а от [[1841]] г. по покана на крал [[Фридрих Вилхелм IV]] става професор в [[Берлински университет|Берлинския университет]]. Сред слушателите на неговите лекции са [[Сьорен Киркегор]], [[Фридрих Енгелс]], [[Михаил Бакунин]], [[Фердинанд Ласал]], [[Якоб Буркхарт]], [[Йохан Дройзен]], [[Лоренц Окен]], [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] и др.
 
Умира на [[20 август]] [[1854]] г. в [[Бад Рагац]], [[Швейцария]].
* ''„За световната душа“'' (1798)
* ''„Първи проект за една система на натурфилософията“'' (1799)
* ''„Система на трансценденталния идеализъм“'' (1800), (София: Наука и изкуство, 1983 )
* ''„Изложение на моята философска система“'' (1801), (София: Наука и изкуство, 1989)
* ''„Бруно“'' (1802)