Разлика между версии на „Голешово“

форматиране: 13x кавички, 6x нов ред, 4x тире-числа, 3x тире (ползвайки Advisor)
м
(форматиране: 13x кавички, 6x нов ред, 4x тире-числа, 3x тире (ползвайки Advisor))
 
 
== География ==
Село Голешово е разположено в север-северозападното подножие на граничната планина [[Славянка]] (Алиботуш). В непосредствена близост до него се намира биосферният резерват „[[Алиботуш (резерват)|Алиботуш]]. Голешово отстои на 46 километра от град [[Сандански]], на 21 километра от село [[Катунци]] и на 14 километра от село [[Петрово (Област Благоевград)|Петрово]]. Пътят до селото е асфалтиран. На 9 километра източно от него е разположена [[Парилска седловина|Парилската седловина]], до която води черен път. Голешово е с малобройно население. Тук е съхранена интересна старинна архитектура.
 
== История ==
Село Голешово се слави с богатото си историческо минало. Според археолозите в околностите му е имало поселищен живот още от времето на [[Новокаменна епоха|новокаменната епоха]] (около 5000 година пр. Хр.), а при сегашното му разположение – след последната четвърт на IV век пр. Хр.
 
Името Голешово се среща за първи път в османски регистри от 1611 - – 1617, 1623 - – 1625 година. Предполага се, че то е разширено от „голеш”„голеш“, което означава „голо”„голо“ населено място.
 
Според легендата за образуването на Голешово, за негов основател се сочи някой си дядо Гольо, който пръв се заселил тук, бягайки от гоненията на османците. Както в други селища на този край и в Голешово се заселват през XVII–XVIII век [[българи]] от Западна [[Македония (област)|Македония]], принудени да напуснат родния си край от напиращите по техните земи албански заселници. Основен поминък за населението по това време е козевъдството, кираджийството, гурбетчилъкът и добиването и обработването на желязо. Важна духовна опора на местното население се двете черкви – „[[Свети Димитър (Голешово)|Свети Димитър]], построена през 1833 година и „[[Успение Богородично (Голешово)|Успение Богородично]], построена през 1853 година.
 
Към средата на XIX век [[килийно училище|килийното училище]] се заменя със светско обучение и в 1870 година се построява голяма за времето си училищна сграда. За учението на местните младежи по това време говори и фактът, че много от тях завършват [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска гимназия]] и [[Серско българско педагогическо училище|Педагогическото училище]] в [[Сяр]].
 
През XIX век е Голешово е чисто българско село, числящо се към [[Валовища|Демирхисарска]] [[кааза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Голешово (Goléchevo)'' е посочено като село с 260 домакинства и 850 жители българи.<ref>"Македония„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.138- – 139.</ref>
 
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
Според статистическите изследвания на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година селото брои 1250 жители, всичките българи-християни.<ref>{{МЕС|184}}</ref>
 
По данни на секретаря на Българската екзархия [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Голешово има 1800 българи екзархисти. В селото функционират начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 80 ученици.<ref>D.M.Brancoff. "La„La Macédoine et sa Population Chrétienne"Chrétienne“. Paris, 1905, стр.188- – 189.</ref>
 
При избухването на Балканската война в 1912 година 17 жители на Голешево са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.</ref>
 
<gallery caption="" class="center">
 
== Културни и природни забележителности ==
Резерват "АЛИ„АЛИ БОТУШ"БОТУШ“ е обявен на 24.09.1951 г., а на 01.03.1977 г. е включен в листата на биосферните резервати по програмата "Човек„Човек и биосфера"биосфера“ на ЮНЕСКО.
 
Резерватът заема площ от 1628 хектара с буферна зона 750 хектара и е разположен в планината "Славянка"„Славянка“, която се намира в зона с преходносредиземноморска растителност на границата между България и Гърция. Славянка е малко известна планина и достъпът до нея е силно ограничен. Между 1000 и 1450 м н.в. се среща черният бор, а до 1800 м н.в. започват горите от черна мура – един от редките, защитени и най-интересни представители на нашата дендрофлора. Възрастта на някой дървета тук надвишава 200 години. Субалпийският пояс е зает от рядка за България растителност. В резервата се среща също бук, воден габър, бяла мура, тис – терциерен реликт защитен от закона, борисова ела, кошаниново бясно дърво, маслиновидно вълче лико и др.
 
Също така се наблюдава голямо разнообразие от тревна растителност. Част от тези видове са включени в Червената книга на България – венерин косъм, алпийска крехка папрат, гръцка и дряновска ведрица, славянско котенце, дългошпореста теменуга и др.
 
Сред животинските видове се срещат котешка змия, сърна, дива свиня, шипоопашата и шипобедрена костенурка, македонски гущер, лисица, язовец и др.
 
На това място сред девствена природа можеш да се почувстваш в естествена ботаническа градина, която поради недостъпността си е запазила и до днес първичният си вид и красота. Някъде там на 1134 м н.в. е сгушено село Голешово, забравено от цивилизацията...
 
Историческа забележителност в с. Голешово е запазената Хаджисимеоновата плевня, в която през 1903 г. поетът революционер Пейо Яворов с група четници води продължително сражение с турския аскер. Била е в окаяно състояние, но през 2010 г. е реставрирана и отворена като музей. Подредената в нея музейна експозиция включва снимки на известни личности, факсимилиета, писмо от Гоце Делчев до Яворов и други. През 1903 г. Яворов пише за с. Голешово в книгата си "Хайдушки„Хайдушки копнения"копнения“, следното: "Ние„Ние осъмнахме край Голешово, дето вече не можехме да влезем, и слънцето изгряваше, когато повихме нагоре край реката, към гористата височина. Не подир много аз се любувах оттам на угледните 250 български къщици, разстлани като върху длан. А околоселския венец от голи и обрасли висоти, през къснат на северозапад, позволяваше да се видят букет Пирински върхове, сякаш нарисувани върху кристала на утринното небе."
В с. Голешово правят впечатление няколкото старинни каменни моста на селската рекичка. Мраморският, един от осемте моста, построени в село Голешево, е мост легенда. Изграден през 1848 г. от местни майстори, камъните за него са дялани и возени с мулета и магарета от три километра разстояние. Измъквайки се невредима от обкръжението в Хаджисимеоновата плевня, по този мост е минала през 1903 г. четата на Пейо Яворов на път за село Бельово.
 
 
В близкото минало хижата е била гранична застава.
 
Околността и прилежащият район на планината Славянка са влизали в граничната зона
с Република Гърция, и са били недостъпни за туристи.
 
Днес хижа Извора заедно с разположената на изток от Парилската седловина
хижа Славянка са основните места за отсядане на посетителите на
 
== Редовни събития ==
Всяка година на 8 септември [[Рождество Богородично]] - – Рожен, в черквата „Свето Успение Богородично“ в село Голешово се организира традиционен [[събор]] с участието на стотици голешовалии, пръснати из всички краища на страната.
 
== Личности ==
; Родени в Голешово
* {{флагче|България}} Ангел Белотинцалията, български революционер, четник при [[Филип Цветанов]]
* {{флагче|България}} [[Ангел Соколов]], български футболист, играл за Славия( (София), Вихрен и младежкия национален отбор
* {{флагче|България}} [[Георги Попов (Голешово)|Георги Попов]] (1881 – 1956), български духовник, свещеноиконом
* {{флагче|България}} Георги Козаров, български революционер, четник при [[Филип Цветанов]]
* {{флагче|България}} [[Иван Попов (ВМРО)|Иван Попов]] (1885 – ?), български революционер от ВМРО
* {{флагче|България}} Спас Ашлинов, македоно-одрински опълченец, четата на [[Георги Занков]]<ref>Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.</ref>
* {{флагче|България}} [[Стойо Хаджиев]] (1880 – 1924), участник в македоно-одринското освободително движение, съратник на Яне Сандански.