Гаудия вайшнавизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м грешка
м Bot: Automated text replacement (- на на + на )
Ред 39:
През трите века след напускането на Шри [[Чайтаня Махапрабху]], Гаудия вайшнавизмът се развива до формата, която до голяма степен се запазва и до днес в Индия. В ранните години последователите на [[Нитянанда]] Прабху, [[Адвайта Ачаря]] и други последователи на [[Чайтаня Махапрабху]] образоват и посвещават хората на различни места в [[Бенгал]].
 
Чайтаня Махапрабху избира някои от последователите си, станали по-късно известни като [[Шестима Госвами на Вриндаван|Шестимата Госвами на Вриндаван]], и ги моли да представят [[теология]]та на [[бхакти]] в писанията си. Тази теология обръща особено внимание на на отношението на практикуващия с божествената двойка [[Радха]] и [[Кришна]] и приема Чайтаня за въплъщение както на Радха, така и на Кришна. Шестимата светци и теолози са [[Рупа Госвами]], [[Санатана Госвами]], [[Гопала Бхата Госвами]], [[Рагхуната Бхата Госвами]], [[Рагхуната Даса Госвами]] и [[Джива Госвами]], племенник на братята Рупа и Санатана. Във второто поколение на традицията Наротама, Сриниваса и Шамананда, трима студенти на Джива Госвами, най-младия от шестимата Госвами, помагат за разпространяването на установената теология в [[Бенгал]] и [[Ориса]].
 
През 17 век Вишванат Чакаварти Такур има големи заслуги за изясняването на съществени доктринални проблеми относно практикуването на рагануга-бхакти чрез работи като Рага-вартма-чандрика. Неговият студент [[Баладева Видябхушан]] написва прочут коментар върху [[Брахма Сутри|Веданта-сутра]], наречен [[Говинда Бхаша]].