История на будизма: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член
м Bot: Automated text replacement (- на на + на )
Ред 19:
Буда достига паринирвана (както в будистките източници се нарича смъртта на реализиран учител) в затънтените джунгли на Кушинара.
 
Точно преди да почине Буда казва на своите последователи, че след неговата смърт Дхарма (букв. пр. доктрина, учение) ще е техният бъдещ учител. Първите [[архат]]и смятали, че думите на на Гаутама за основен извор на Дхарма и [[Виная]] (правила за дисциплина и пребиваване в сангха) и минали през огромни трудности да формулират и предадат учението на Буда прецизно. Въпреки това нито една колекция от писания не е оцеляла в чистия си вид. Версиите на канона (общопризнатите свещени писания) се съхраняват на езика [[Палийски канон|пали]], на санскрит, китайски и [[Тибетски будистки канон|тибетски]] са отделните варианти на корпус (пълно събрание на съчинения), които са възникнали и кристализирали по време на трите века устно предаване<ref>Robinson, Richard and Johnson, Willard (1977). The Buddhist Religion. Encino, California: Dickenson Publishing Complany, Inc.</ref>.
 
== Ранен будизъм ==
Ред 90:
Взаимодействието между гръцките и будистки култури може да е оказало някакво влияние върху развитието на Махаяна, както будизма разработил сложен философски подход, повлиян от класическата гръцка философия, а отношението човек-бог към Буда напомня за гръцките богове. Също така е по това време, че първите [[антропоморфия|антропоморфни]] изображения на Буда са намерени най-често в реалистичния [[гръко-будизъм|гръцко-будистки]] стил: „Човек би могъл да приеме, че класическото влияние включва общата идея, изобразяваща човека-бог в тази чисто човешка форма, която е разбира се добре позната на Запад е повече и най-вероятно по примера на отношението на човека на Западния свят към боговете му бил наистина важен фактор за промяната на вярата му.“<ref>Boardman, The Diffusion of Classical Art in Antiquity</ref> Последното нежелание към антропоморфни изображения на Буда и изтънченото развитие на непортретни символи, за да се избегне (дори и в описателните сцени, където щели да се появят други човешки фигури) и изглежда е свързано с една от проповедите на Буда, записани в Дигха Никая, които обезсърчават представите за него след изчезването на тялото му<ref>„Due to the statement of the Master in the Dighanikaya disfavouring his representation in human form after the extinction of body, reluctance prevailed for some time“. Also „Hinayanis opposed image worship of the Master due to canonical restrictions“. R.C. Sharma, in „The Art of Mathura, India“, Tokyo National Museum 2002, p.11</ref>. Вероятно без да се чувстват обвързани от тези ограничения, както и заради „култа на формата“, гърците са първите, които се опитали да създадат скулптурно изображение на Буда“<ref>[http://www.abebooks.co.uk/book-search/title/living-zen/author/linssen-robert/ Linssen, „Zen Living“]</ref>.
 
В много части на античния свят, гърците развили [[синкретизъм|синкретични]] божества, които биха могли да станат обща религиозна насоченост за групите с различни традиции: добре известен пример е синкретичния бог [[Серапис]], въведен от [[Птолемей I]] в [[Египет]], която комбинира аспекти на гръцки и египетски богове. Както и в Индия било съвсем естествено за гърците да създадат единен общ божесто чрез комбиниране на образа на гръцкия бог-цар (Бога-Слънце [[Аполон]] или на обожествен основател на Индо-гръцкото царство Димитрий) с традиционните атрибути на Буда. Много от стилистичните елементи в образите на на Буда са с гръцко влияние: [[гръко-римски свят|гръко-римската]] [[тога]] като вълнообразна роба, покриваща раменете (по-точно, по-леката ѝ версия гръцкият химатион), на позиция контрапост на правите фигури (виж: 1 – 2 век Гадхара изправени Буди), на стилизираната [[средиземно море|средиземноморско]] къдрава коса и кок (ушниша) очевидно произлиза от стила на [[Аполон Белведерски|Аполон Белведере]] (330 г. пр. Хр.)<ref>[http://www.artlex.com/ArtLex/h/images/hellenis_apolbelve.det.lg.JPG Аполон Белведерски:изображение]</ref>, а измереното качество на лицата е представено чрез силен художествен [[Реализъм (изкуство)|реализъм]]. Голямо количество пластики, съчетаващи будистки и чисто елинистични стилове и [[иконография|иконописи]] са разкрити в [[гандхара|гандхарската]] област Хада.
 
Няколко влиятелни гръцки будистки монаси се отличават по онова време. Махамаракшита (букв. пр. като „Велик учител/Пазител на Дхарма“), бил „грък“ („Йона“) един от главните будистки монаси"според Махавамса (<ref>[http://lakdiva.org/mahavamsa/chapters.html гл. XXIX]</ref>), който ръководел 30 000 будистки монаси от „гръцкия град Аласандра“ (Александрия на Кавказ, около 150 км северно от днешния [[Кабул]] в [[Афганистан]])в Шри Ланка за освещаването на Великата ступа в Анурадхапура по време на управлението (165 пр. Хр. – 135 пр. Хр.) на цар [[Менандър I]]. Дхармаракшита (на [[санскрит]]ски) или Дхамакхита (на [[пали]]) (в превод: Защитен от Дхарма) е един от мисионерите, изпратени от маурийския император Ашока да прозелитизира будистката вяра. Той е описан като грък (пали: „Йона“, букв. „йониец“) в ръкописа Махавамса.