Михаил Лорис-Меликов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м ненужни интервали в скоби; козметични промени
Ред 10:
| роден-дата = [[19 октомври]] [[1824]]
| роден-място = [[Тбилиси|Тифлис]], [[Руска империя]]
| починал-дата = [[24 декември]] [[1888 ]]
| починал-място = [[Ница]], [[Руска империя]]
| националност = {{Русия}}
Ред 27:
'''Михаил Тариелович Лорис-Меликов''' ({{lang|ru|Михаил Тариэлович Лорис-Меликов}}) е руски граф, офицер, генерал от кавалерията. Министър на вътрешните работи (1880-1881). Участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].
 
== Биография ==
Михаил Лорис-Меликов е роден на 19 октомври 1824 г. в град Тифлис в семейството на богат арменски търговец. Учи в Лазаревския институт за чужди езици. Посвещава се на военното поприще. Завършва Санктпетербургското гвардейско училище за подпрапорщици и юнкери (1843). Произведен е в първо офицерско звание 'корнет с назначение в лейбгвардейския Хусарски полк.
 
Участва в [[Кавказка война|Кавказката война]]. По време на [[Кримска война|Кримската война (1853-1856)]] служи на Кавказкия фронт. Отличава се в боевете при Баяндур и Башдаклъ.
 
Повишен е във военно звание генерал-майор от 1856 г. Участва в кампанията по освобождаване на руските селяни от крепостна зависимост в Тверска губерния (1862). Повишен е последователно във военно звание генерал-лейтенант от 1863 г. генерал-адютант от 1865 г. и генерал от кавалерията от 1875 г.
 
Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] в [[Бойни действия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877-1878)|действията на Кавказкия фронт]]. Командир на Действащия руски корпус от 52 586 офицери и войници и 160 оръдия. Бие се храбро при решаващите за кампанията [[битка при Аладжа|боеве при Авлиар-Аладжакската позиция ]], [[Битка при прохода Деве бойня|битка при прохода Деве бойня]] и др. Награден е с орден „Свети Георги“ II степен. Присвоено му е титлата [[граф (титла)|граф]] от 1878 г.
 
След войната е назначен за губернатор на Астраханска, Саратовска, Самарска губернии с извънредни пълномощия за борба с болестта [[чума]] (1879). През следващата година е губернатор на Харковска губерния. Началник на Върховната разпоредителна комисия. Министър на вътрешните работи през 1880-1881 г. Почетен командир на1-ви Сулжеско-владикавказки конен полк.