Бисексуалност: Разлика между версии

В [[Елада|Древна Гърция]], например, женените мъже обичайно поддържали и [[еднополови връзки]] с юноши.<ref name="Mondimore">Francis Mark Mondimore, M.D. ''A Natural History of Homosexuality''. The Johns Hopkins University Press, 1996</ref> В [[Древен Египет]], [[Древен Рим]], [[Арабски държави|Арабия]], [[Персия]], [[Китай]], [[Индия]], [[Япония]], Османска [[Турция]] и т.н. са засвидетелствани аналогични прояви на социално прието и нормирано бисексуално поведение.<ref name='El-Rouayheb'>Khaled El-Rouayheb. Before Homosexuality in the Arab-Islamic World, 1500-1800. University Of Chicago Press, 2005 ISBN 0226729885</ref> Наред със съпругите си, еднополови любовници са имали [[Александър Велики]],<ref name='Plutarch'>Plutarch. On the Luck and Virtue of Alexander A, 12.</ref> [[Римски императори|римските императори]]<ref>Светоний, Животът на 12-те цезари, Тиберий, 44; Калигула</ref>, индийските [[раджа|раджи]],{{факт}} японските [[шогун]]и,<ref name='Murray'>Stephen O. Murray. ''Homosexualities.'' University Of Chicago Press, 2002. ISBN 0226551954</ref> турските [[султан]]и,<ref name='El-Rouayheb' /> персийските [[шах]]ове,<ref name='El-Rouayheb' /> китайските императори и будистки свещеници.<ref>Margaret H. Childs. ''Chigo Monogatari: Love Stories of Buddhist Sermons?'' В: ''Monumenta Nipponica'', Vol. 35, No. 2 (Summer, 1980), стр. 127-151</ref><ref>Dharmachari Jñanavira. [http://www.westernbuddhistreview.com/vol3/homosexuality.html Homosexuality in the Japanese Buddhist Tradition.]</ref>

В [[Средновековие|средновековните]] мюсюлмански култури интимните отношения между мъже били широко разпространени.<ref name='El-Rouayheb' /> Те били и основно вдъхновение на някои от най-знаменитите близкоизточни творци от епохата, като арабския поет [[Абу Нууас]] и персийските художници [[Риза Аббаси]] и [[Мухаммад Касим]] ([[16 век|16]]-[[17 век]]).<ref name="Crompton">Louis Crompton. ''Homosexuality and Civilization''. Belknap, Harvard, 2003. ISBN 0-674-01197-X</ref> Според някои изследователи,{{факт}} изричните забрани и суровите наказания в [[Коран]]а са насочени не толкова срещу еднополовите сексуални отношения, колкото срещу тяхната публичност и показност. Като аргумент се посочва фактът, че според [[шериат]]а, за да бъдат наказани участниците в [[хомосексуално сношение]], то трябва да е било видяно от четирима мъже или осем жени.