Лек крайцер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
м Bot: Automated text replacement (- на на + на ) |
||
Ред 466:
Договора е подписан от [[САЩ]], [[Британска империя|Великобритания с доминионите ѝ]] и [[Япония|Японската империя]]. [[Франция]] и [[Италия]] не подписват Лондонския договор, но впоследствие са постигнати двустранни съглашения за ограничение на морските въоръжения. В резултат всички по-рано построени крайцери с артилерия не повече от 155 mm започват да се числят в международните съглашения като леки, макар да има и национални класификации.
Следващата страница в нелеката схватка на военноморските дипломати става [[Лондонски морски договор (1936)|Лондонския морски договор от 1936 г.]]. Той е подписан само от САЩ, Великобритания и Франция. Италия и Япония се отказват от участие в него. Съгласно този документ, всички крайцери се подразделят
Клас „B“ съставят крайцерите с водоизместимост над 3000 тона, но не повече от 8000 тона, с артилерия, не превишаваща 6,1 дюйма (155 mm){{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=14}}. Ограничението във водоизместимостта е предложено от Великобритания, нуждаеща се от много голям брой крайцери, които поради това не трябва и да са прекалено скъпи, тъй като тогава Великобритания оценява своите минимални потребности от броя 70 крайцери{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=9}}.
| |||