Разлика между версии на „Михаил II Комнин“

м
Bot: Automated text replacement (- на на + на )
м (излишен празен ред)
м (Bot: Automated text replacement (- на на + на ))
Отношенията на Михаил II с Никея му осигуряват неутралитет по време на междуособиците, при които Йоан III Дука Ватаци превзема [[Солун]] и прониква в Северна [[Гърция]] (1244 г.). Но когато през 1256 г. му се налага да предаде [[Драч]] и [[Сервия]] на никейците, Михаил се решава да разшири своите владения за сметка на Никея. Докато напредва към Солун, [[Сицилианско кралство|сицилианският]] [[крал]] [[Манфред]] завзема Драч и прилежащите земи. Решен да превземе Солун, Михаил се споразумява с Манфред и му изпраща дъщеря си за съпруга, отдавайки в зестра изгубените градове и остров [[Корфу]]. Освен това сключва съюз и с [[принц]]а на [[Ахейско княжество|Ахейското княжество]] [[Вилхелм II Вилардуен]].
 
Войските на съюзниците надделяват над никейските части в [[Македония (област)|Македония]] и през 1259 г. се приготвят за сражение с редовната никейска армия, водена от [[севастократор]] [[Йоан Палеолог (севастократор)|Йоан Палеолог]], брат на император [[Михаил VIII Палеолог]]. Последвалото стълкновение влиза в историята с името „[[Пелагонийска битка]]“. Съюзническата кампания е осуетена от породилите се подозренията в различните лагери и извънбрачният син на на Михаил — севастократор [[Йоан I Дука]], дезертира при врага, докато самият Михаил II изоставя съюзниците си. Никейците нанасят съкрушаващо поражение на ахейския принц Вилхелм, който е пленен в боя. След като Михаил бяга към [[Йонийски острови|Йонийските острови]], никейците окупират Епир, но срещат такава съпротива от местните, че са принудени да се оттеглят. Михаил си възвръща владенията с допълнителна помощ от крал Манфред. След последвали военни действия втора [[Византия|византийска]] победа, този път през 1264 г., принуждава Михаил II да признае условния сюзеренитет на Михаил VIII Палеолог и да затвърди съглашението с династични бракове. Когато Михаил II умира през 1266/68 г., неговите владения са разделени между синовете му [[Никифор I Комнин]], който получава Епир и [[Йоан I Дука]], който получава Тесалия.
 
== Семейство ==