Славчо Радомирски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 9:
{{Депутат-България|3н=1|5н=1|6н=1|7н=1}}
}}
'''Славчо Петров Бочев''', наречен '''Радомирски''' (или '''Васо)''' е български държавен и военен деец, [[офицер]] ([[генерал-майор]]), политик от [[БКП]], участник в Съпротивителнотот.нар. [[Партизанско движение в България]] по време на [[Втората световна война]] – партизанин и командир на [[Радомирски партизански отряд|Радомирския партизански отряд]].
 
== Биография ==
Славчо Радомирски е роден на 6 февруари 1913 г. в с. [[Еловдол (Област Перник)|Елов дол]], Радомирско. От 1930 е член на [[РМС]], а от 1934 г. – на БКП. През 1936 година е осъден на 10 години затвор за революционна дейност.
 
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1941 година минава в нелегалност. Командир на [[Бойни групи на БКП (1941 – 1944)|бойни групи]], той участва активно в ликвидационни актове, като убийството на ген.генерал [[Христо Николов Луков|Христо Луков]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 505 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>. От септември 1943 година е партизанин в [[Трънски партизански отряд|Трънския партизански отряд]]<ref>НародниСтоян представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, сТачев. 377<[https://ref>bulgarianhistory.org/chernite-angeli/ Той„В е сред създателитеимето на [[Радомирскинарода“ партизански отряд|Радомирския партизански отряд]] и негов командир<ref>Историяатентатите на антифашистката„Черните борба в Българияангели“], т.Сдружение II„Българска 1943/1944 г.история“, С., 1976,посетен с02. 17502.2020</ref>. Бил е секретар на Околийския комитет на БКП в Радомир.}}
 
От септември 1943 година е партизанин в [[Трънски партизански отряд|Трънския партизански отряд]]<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 377</ref>. Той е сред създателите на [[Радомирски партизански отряд|Радомирския партизански отряд]] и негов командир<ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 175</ref>. Бил е секретар на Околийския комитет на БКП в [[Радомир]].
След [[9 септември 1944]] г. е офицер в Българската народна армия и политик от Българската комунистическа партия. Началник е на Политодела на Граничните войски (1957 – 1962); заместник-началник на управление в МНО (1964 – 1968). От 8 септември 1959 г. е генерал-майор. В периода 19 ноември 1966 – 5 април 1986 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. Носител е на орден „Георги Димитров“ (1973, 1983) и на орден „Народна република България“ трета степен (1959).
 
След [[9 септември 1944]] г. е офицер в [[Българската народна армия]] и политик от [[Българската комунистическа партия]]. Началник е на ПолитоделаПолитотдела на Граничните[[Граничнит войски]] (1957 – 1962); заместник-началник на управление в [[МНО]] (1964 – 1968). От 8 септември 1959 г. е [[генерал-майор]]. В периода 19 ноември 1966 – 5 април 1986 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. Носител е на [[Георги Димитров (орден)|орден „Георги Димитров“]] (1973, 1983) и на [[Народна република България (орден)|орден „Народна република България“]] трета степен (1959).
 
== Източници ==
<references />
* Благов К. ''55-те най-големи атентата в българската история'', изд. Репортер 7, София, 2017.
* Илиев А. ''Никола Гешев срещу Черните ангели''. изд. Сиела Норма, София, 2013.
* Радомирски, С. ''През огън и куршуми'', 1962
 
== Вижте също ==