Шестоянуарска диктатура: Разлика между версии

Повод за въвеждане на диктатурата е убийството в Народната скупщина на хърватския селски водач [[Степан Радич]] и последвалата парламентарна и политическа криза. В публикувания на 6 януари 1929 г. кралски манифест се казва: „Дошъл е час, когато повече не е нужно да има някакви посредници между народа и краля… Парламентарните институции, които като политически инструмент се ползва от моя блаженно починал баща, остава и мой идеал... Но слепите политически страсти дотолкова злоупотребяват с парламентарната система, че стават препятствие за всяка полезна национална дейност. Съгласието и дори обичайните отношения между партиите и отделните хора станаха изцяло невъзможни. Вместо развитие и въплътяването на идеята за народното единство, парламентарните лидери започнаха да провокират стълкновения и национално разделение… Мой свят дълг е на всяка цена да се съхрани народното единство на държавата... Този идеал трябва да стане най-важния закон не само за мен, но и за всеки човек. Такова задължение ми налагат отговорността ми пред народа и историята, моята любов към родината и святата памет за безчислените и безценни жертви, паднали за този идеал. Да се прибегне, както и по-рано, към парламентарна смяна на правителството или към нов избор на на законодателно събрание би значело да изгубим ценно време в напразни опити, които ни отнеха последните няколко години. Трябва да търсим нови методи на работа и да проправим нови пътища.“<ref>[http://www.inslav.ru/resursy/elektronnaya-biblioteka/2372-2011-jugoslavija-v-xx-veke Югославия в XX веке: очерки политической истории] / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 265.</ref>. През януари 1929 година са забранени всички политически партии.<ref>[http://www.inslav.ru/resursy/elektronnaya-biblioteka/2372-2011-jugoslavija-v-xx-veke Югославия в XX веке: очерки политической истории] / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 266.</ref>.