Космически кораб Аполо: Разлика между версии

▲[[Америка]]нският космически кораб '''Аполо''' (на англ. ''Apollo spacecraft'') е разработен от [[НАСА]] с основно предназначение за достигане на човек до [[Луна]]та и модифициран по късно за доставяне на екипаж на американската космическа лаборатория [[Скайлаб]], както за съвместния полет и скачване със съветския космически кораб „[[Союз]]“ 19. Кораба е извеждан в орбита от [[ракета носител]] [[Литъл Джо (ракета)|Литъл Джо II]], [[Сатурн I]], [[Сатурн IB]], и [[Сатурн V]]. Състои се от три основни части – '''Команден модул''' (СМ), '''Сервизен модул''' (SM) и '''Лунен модул''' (LM), както и '''Аварийна система за спасение''' ''(Launch Escape System)'' (LES) и '''Космически адаптор на Лунния модул''' ''(Spacecraft Lunar Module Adapter)'' (SLA). Максимално стартово тегло на кораба е около 74 тона с обем на жилищните сектори от 12,70 м³, максимално време за пребиваване на Луната около 75 часа. Общият брой на мисиите от 1961 г. по програмата „[[Аполо]]“ е тридесет и три.

▲Командния модул е основният работен и жилищен сектор за екипажа на кораба. В херметизираната кабина са разположени системите за управление и навигация, радио и комуникационна връзка, койките на екипажа, преден люк за преминаване в Лунния модул, страничен люк служещ за вход – изход на екипажа на Земята, пет илюминатора за пряко наблюдение и парашутната система за приземяване. Командния модул е разработен от американската фирма [[North American Aviation]] и има формата на конус със сферична основа с височина 3470 мм и диаметър на основата 3900 мм с ъгъл на върха от 60° и тегло от 5806 кг. Дъното на конуса представлява топлоизолационен щит за предпазване при навлизането в земната атмосфера.

▲=== Живото-поддържаща система ===

▲Живото поддържащата система в кораба е разработена и произведена от американската фирма [[Airsearch]]. Системата осигурява в кабината на кораба температура от 21 – 27 °C, влажност на въздуха от 40 до 70 % при налягане от 0,35 кг/см². При старта на кораба атмосферата се състои от 60 % [[кислород]] и 40 % [[азот]], като в процеса на полета се заменя с чист кислород. Тя има запас за четиридневно продължение на полета от нормално предвиденото време. Предвидена е и аварийна кислородна система която се включва автоматично при падане на налягането в кабината на екипажа при евентуален пробив от метеорит.

▲Лунния модул представлява двуместен спускаем апарат състоящ се от две степени – Спускаема '''(Descent Stage)''' и Излитаща '''(Ascent Stage)'''. Той е разработен от американската фирма [[Grumman Corporation|Grumman]] почва да се разработва през 1962 г. като първият [[Лунен модул]] [[LM-1]] е изведен в Космоса на 22 януари 1968 г. с космическия кораб [[Аполо 5]]. Следват полети с [[Аполо 9]] с екипаж от трима астронавти на околоземна орбита, [[Аполо 10]] на орбита около Луната и [[Аполо 11]] където [[LM-5 Eagle]] осъществява меко кацане на лунната повърхност с хора на борда. През април 1970 [[LM-7 Aquarius]] спасявя и завръща на Земята членовете на [[Аполо 13]], претърпяли авария в Космоса. На борда на [[LM-8 Antares]] с [[Аполо 14]] вече е качена и първата товарна „[[рикша]]“, която астронавтите използват за пренасяне на своята научна екипировка по лунната повърхност. Следва модификация на Лунния модул и следващите три експедиции [[Аполо 15]], [[Аполо 16]] и [[Аполо 17]] разполагат с истинско превозно средство – [[Лунар Роувър]].

▲[[Система за аварийно спасяване|Системата за аварийно спасяване]] '''Launch Escape System''' (LES) представлява отделна [[ракета-носител]] [[Литъл Джо (ракета)|Литъл Джо ІІзакрепена]] на върха на Командния модул. Тя бива задействана автоматично (възможно е и ръчно) при изстрелването и възникване на пожар, експлозия или отклонение от курса на основната ракета носител Saturn. При възникване на подобна ситуация LES се задейства като запалва двигателите и се отцепва съвместно с Командния модул и набира височина. При достигане на подходяща височина Командния модул от своя страна също се отцепва от извеждащата го ракета и са приземява с парашутната си система аварийно на земната повърхност. На върха на LES е монтиран допълнителен двигател който отклонява Командния модул при аварийна ситуация в страни от курса, като увеличава по този начин ъгъла на атака и не позволява на капсулата да падне на мястото на катастрофата.