Баас: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:SaddamCairo.jpg|мини|[[Саддам Хюсеин]] със студенти членове на Баас в [[Кайро]] през 1959 – 1963 г.]]
'''Партията за арабско социалистическо възраждане''' ({{lang|ar|حزب البعث العربي الاشتراكي}}), накратко наричана '''Баас''' (букв. „възраждане“), е арабско социалистическа партия, основана в сирийската столица [[Дамаск]] в началото на 40-те години на XX век.
Line 14 ⟶ 13:
През 1947 година в [[Дамаск]] по време на първия конгрес на БААС [[Мишел Афлак]] е обявен за ръководител и основател на партията, а Саллах ад-Дин ал-Битари, Джалал ас-Саид и Уахиб ал-Ганим са обявени за част от ръководството. Освен силен антиколониализъм и национализъм, основателите подчертават и антикомунистическия характер на новата партия. Баасистките националисти отричат комунистическата идея не заради атеистичния ѝ характер, а заради „интернационалния“ ѝ характер, т.е. комунистическите партии са по модел на европейските партии и се отдалечават от арабския национализъм.
Факт, произхождащ от характерната за партията идея за арабско единство, е, че партията е създадена да управлява на [[панарабско]] ниво, като обединяващото звено трябва да бъде сирийският клон (т.нар. Националното управление), управляващо от своя страна всички останали клонове. В програмата на
== Организационни нива ==
Line 20 ⟶ 19:
=== Партийна клетка ===
Основната организационна единица на партията е т.нар. партийна „клетка“ (кръг),
=== Партийната „дивизия“ ===
Line 32 ⟶ 31:
=== Регионален конгрес ===
Ролята на „Регионалния конгрес“, който обединява всички клонове, е да избира регионалното управление, което от своя страна е ядрото на партията и най-върховният механизъм. Регион (قُطر)
== Устав ==
Първият устав и програма на партията „Социалистическо арабско възраждане“ са приети на първия конгрес на партията в [[Дамаск]] през 1947 година.
В устава са заложени следните принципи и разбирания:
* Личната свобода, свободата на словото, вярата, убежденията и правата на всеки гражданин трябва да бъдат зачитани и уважавани в името на растежа и развитието на арабската нация;
* Всеобщите арабски интереси стоят над всички останали;
* Базата на лидерите на партията се намира в
* Свободата и единството на арабската нация са основни принципи, към които всички трябва да се стремят в името на това, арабската идентичност да има своето място в човешката история;
* Партията вярва, че [[Социализъм|социализмът]] е необходимост, произлизаща от самото сърце на арабския национализъм, защото е единственият и идеален социален ред, чрез който арабската нация може да разгърне пълния си потенциал и да постигне продължителен морален и икономически растеж;
* Суверенитетът на арабското отечество принадлежи на нацията, затова партията пряко разчита на хората;
* Партията на социалистическото арабско възраждане е революционна партия, която вярва, че основните ѝ цели, а именно възобновяването на арабския национализъм и построяването на социализма, не могат да бъдат постигнати без революция и борба за:
# премахването на чуждия империализъм, за да бъде Арабското отечество напълно освободено;
# обединението на всички араби в единно арабско отечество;
Line 56 ⟶ 55:
# Арабското отечество е неделимо политическо и икономическо единство и животът на една арабска страна, напълно изолиран в политически, икономически и културен план от останалите, е невъзможен.
# Арабската нация е едно културно единство и всички различия, които могат да възникнат, са случайни и ще се разсеят със събуждането на арабското самосъзнание.
# Арабското отечество е зад арабите и само те имат правото да управляват своите дела, да разполагат със своите богатства и да ръководят своята съдба.
Тези три основни принципа лежат в устава на партията.
Ред 62:
{{без източници}}
Общите принципи на партия БААС могат да бъдат резюмирани в няколко цитата:
* Арабската партия БААС е национална партия. Тя вярва, че национализмът е жива и вечна реалност… Националната идея, към която апелира партията, е свързана с волята на арабския народ за освобождение и обединение;
* Арабската партия БААС е социалистическа партия. Тя е убедена, че социализмът е необходимост, която произтича от самите дълбини на арабския национализъм; * Арабската партия БААС е народна партия. Тя вярва, че суверенитетът принадлежи на народа, който е единствен източник на всяка власт. Тя е убедена, че ценността на държавата зависи от волята на масите; * Арабската родина е тази част от земята, която е населена от арабска нация и която се простира между планините Таурус, възвишенията Пошт-и—Кух, залива Басра, [[Арабско море]], планините на [[Етиопия]], [[Сахара]], Атлантически[[Атлантически океан|океан]] и [[Средиземно море]]. == БААС в Сирия ==
=== 1963 – 2000 г. ===
Баасистите идват на власт в [[Сирия]] на [[8 март]] [[1963]] г. след [[военен преврат]]. Последвалите [[национализация]] на банки и различни компании и въвеждането на закон за ограничаване на частната собственост, водят до размирици в големите градове, което от своя страна води до разцепление между самите членове на партията на умерени и крайни. Конфликтът достига своя връх, когато през февруари 1966 г. генерал Салех Джадид става президент, с подкрепата на началника на военновъздушните сили [[Хафез ал-Асад]]. Много от умерените баасисти са арестувани, включително и [[Мишел Афлак]]. Въведена е контролирана икономика, а включването на комунистите във властта предизвиква още недоволство и демонстрации през 1967 г., потушени с полицейска сила.
Постепенно започват да се водят вътрешни борби за надмощие между Салах Джадид и Хафез ал-Асад. Подкрепен от войската, през 1970 г. ал-Асад взима надмощие като арестува водещите си конкуренти. За да подсигури позициите си, той свиква единадесети национален конгрес на баасистката партия в [[Дамаск]] през 1971 година. По време на конгреса Хафез ал-Асад е избран за главен секретар на партията, а политиката му е обявена за „възобновяваща“ партията, която я възвръща към линия на национализъм, с цел общоарабско обединение. Този конгрес се оказва последната стъпка към тоталния упадък на началната баасистка партия. Идеите и принципите, въведени в началото, се размиват заради стремежа на повечето лидери към надмощие и пренебрегването на основните ѝ цели, за сметка на политически игри.
Основна цел на Хафез ал-Асад по време на управлението му е да установи стабилност в режима и постига това успешно. Той успява да осъществи много социални реформи и инфраструктурни проекти. Често противоречив в политиката си, Хафез ал-Асад, макар и представител на Арабската социалистическа партия БААС, доста се отдалечава от първоначалните принципи на партията, описани в устава. Неговото управление спокойно може да бъде наречено авторитарно, но за разлика от [[Саддам
=== 2000 – ===
Първоначално за президент на Сирия е подготвян по-
След смъртта на ген. [[Хафез ал-Асад]] на 10 юни 2000 г. за президент, както и за главен секретар на партията, е избран [[Башар ал-Асад]]. Конституцията е променена с цел сваляне на изисквана възраст за заемане на президентския пост от 40 на 34 години. На 10 юли същата година [[Башар ал-Асад]] е избран чрез референдум за държавен глава на [[Сирия]]. На провелия се на 27 май 2007 г. референдум той е преизбран за нов 7-годишен мандат. Неговото управление се характеризира с важни промени в партията, засягащи икономиката. Баасистката партия заема 134 от 250 места в сирийския парламент.
Line 88 ⟶ 91:
Първата изява на БААС е през 1952 година по време на манифестация срещу подновяването на договора с Иракската петролна компания. През 1954 година, под ръководството на Фуард Рикаби и Фейсал Хайзуран, партията установява официални връзки с Националното ръководство на партията, която към този момент в [[Сирия]] бележи известни изборни успехи. През този период баасистките членове са подложени на гонения от правителството на [[Нури Саид]] и са принудени да търсят спасение в нелегалност, от която излизат чак през 1958 година по време на революцията.
През 1957 г. в [[Ирак]] партиите са забранени и БААС се присъединява към [[
Фуад Рикади, генералният секретар на БААС, е назначен в кабинета на генерал Касим на поста министър на преустройството, но впоследствие е отстранен и арестуван. Това поставя началото на борбата между БААС и режима на Касим.
На 7 април 1959 г. Фуад Рикади по чудо се спасява от атентат срещу него, извършен от
В навечерието на 8 срещу 9 февруари 1963 година е извършен държавен преврат, в който БААС играе главната роля. Генерал Касим е свален от власт и екзекутиран. Ариф е поканен да застане на начело на държавата и така започва нова страница за иракската история. Създаден е Национален съвет за революционно управление, който има законодателна и изпълнителна власт. За министър
На 18 ноември полковник Ариф се обръща за помощ към военните в [[Ирак]], вследствие на което баасистките лидери са арестувани. По този начин Ариф става едноличен управник на страната. Така приключва първото управление на БААС, което освен с краткост, може да се характеризира и с гонения срещу комунистите, скъсване на отношенията с [[Египет]] и възобновяване на войната в [[Кюрдистан]]. Полковник Ариф, който се издига до чин маршал, налага диктаторска власт и партия БААС отново излиза в нелегалност.
През 1964 година Ахмед Хасан ал
На 17 юли 1968 г. баасистите свалят правителството под претекст, че Ариф не е способен да осигури необходимата помощ в борбата с [[Израел]] и стабилност в
БААС, като добре развиваща се партия, успява да се наложи сред всички национални организации освен сред кюрдската власт. През 1970 година партийното ръководство започва преговори с лидера на кюрдската власт [[Мустафа Барзани]]. Баасисткото правителство се съгласява да предостави автономия на [[кюрдите]] и да ги признае за национална общност. Така в иракски [[Кюрдистан]] кюрдите
За да укрепи властта си, правителството на партията БААС предприема две основни мерки. Създаден е Националния прогресивен фронт (НПФ), за да преодолее противоречията си с [[Иракската комунистическа партия]] (ИКП) и други политически субекти. През 1973 година Националният прогресивен фронт се появява официално на политическата карта.
Отношенията с [[кюрди]]те се обтягат, тъй като баасистите не спазват задълженията си. Не се реализира обещаното преброяване и така [[кюрдите]] не се съгласяват да приемат баасисткото определение на границите на [[Кюрдистан]]. Основна точка на споровете е провинцията Киркук. Правителството на [[Багдад]] създава провинциален съвет и народно събрание, които отказват идеите на Барзани. През 1974 година избухва война между [[Ирак]] и [[Кюрдистан]]. Във войната се намесва и [[Иран]]. Иранският шах цели по този начин да отклони вниманието на Ирак от спорната зона на Шат ел Араб. Техеран прекратява атаките си срещу Кюрдистан, когато Ирак обещава да преговарят за границите на Шат ел Араб. Шахът и Саддам
Постепенно Саддам
=== 1979 – 2003 г. ===
На 16 юли 1979 г. Хасан ал Бакър подава своята оставка и така Саддам
През 1979 г. [[ислямската революция]] сваля шаха на [[Иран]], а новият лидер [[аятолах]] [[Рухолах Хомейни]] започва словесна война срещу Ирак, обвинявайки Саддам в прекалено близки връзки със Запада. През 1980 г. след встъпването си в длъжност като държавен глава, Саддам съзира потенциална заплаха за режима си в ислямската революция на аятолах Хомейни и въвлича страната в кървава война с Техеран, довела до съсипване на стабилната дотогава иракска икономика и до смъртта на стотици хиляди. Войната продължава цели 8 години – до 1988 г., когато приключва без придобивки, но с много жертви и за двете страни. Апетитите на Саддам обаче не са утолени. Възползвайки се от неясната ситуация след падането на [[Берлинската стена]] през 1989 г. и започналото разместване на глобалната мозайка, през 1990 г. той атакува Кувейт и опитва да го анексира. Излъган в преценката си обаче, иракският режим се изправя срещу единното световно мнение и след кратката операция [[Пустинна буря]] през 1991 г. е принуден да напусне емирството. Иракското поражение обаче не води до отслабване на властта на Саддам. Бунтовете на кюрди и шиити, окуражавани от западните сили, са потушени с невиждана жестокост, масови убийства и дори химическо оръжие. Стотици хиляди напускат домовете си в търсене на спасение. Изтеглянето на Саддам от [[Кувейт]] става на фона на десетки подпалени нефтени кладенци, гъстият пушек от които превръща деня в нощ и предизвиква мащабна екологична катастрофа в региона. Следват 12 години на международно ембарго, надлъгване с оръжейните инспектори на [[ООН]], опити за ново въоръжаване, четиридневна бомбена кампания през 1998 година.
[[Саддам
== Източници ==
|