Разлика между версии на „Паламарца“

м
м (неправилно членуване - предлог и пълен член)
[[Файл:Palamarca_pametnika.jpg‎|мини|220px|Паметникът на загиналите войници от селото]]
 
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|руско-турската война през 1877]] черкезите нападат, опустошават и опожаряват селото, като избиват част от българското му население. За пръв път руски войници влизат в Паламарца на [[5 юли]] [[1877]] г. По-голямата част от българите изчакват края на сраженията в село [[Помен (село)|Помен]], Беленско. Окончателното освобождение на селото става на [[29 ноември]] 1877 г. След войната селото е изградено наново, а черкезите повече не се завръщат. По-голямата част от турското население се изселва към [[Анадола]] през [[1901]] г., като само 2 семейства отиват да живеят в Голямо градище. Част от изселените, заедно с изселници от други села, основават село Йени чифлик, близо до град Бига в Турция.
 
Килийното училище в селото е устроено през [[1860]] г., а църквата на селото „Свети Николай“ е построена осем години по-късно и е обявена за архитектурен паметник от епохата на [[Възраждане]]то. След [[Освобождението]] се прави светско читалище, а през [[1960]] г. е открита построената с доброволен труд от жителите сграда на днешното народно читалище „Искра“. В читалището има богата библиотека, музейна и етнографска сбирка. Фолклорната група към читалището е редовен участник в надпяванията в [[Копривщица]] и е носител на не една награда.
1889

редакции