Капилярност: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал |
м Bot: Automated text replacement (- за за + за ) |
||
Ред 4:
== История ==
Първото записано наблюдение на капилярност е направено от [[Леонардо да Винчи]].<ref>Guillaume Libri, ''Histoire des sciences mathématiques en Italie, depuis la Renaissance des lettres jusqu'a la fin du dix-septième siecle'' [History of the mathematical sciences in Italy, from the Renaissance until the end of the seventeenth century] (Paris, France: Jules Renouard et cie., 1840), vol. 3, [https://books.google.com/books?id=PE8IAAAAIAAJ&vq=Vinci&pg=PA54#v=onepage&q&f=false с. 54]</ref> Бивш ученик на [[Галилео Галилей]], Николо Аджунти, също вероятно е изследвал капилярния ефект. През 1660 г. капилярният ефект все още е новост
Други учени скоро последват Бойл. Някои смятат, че течностите се покачват в капилярите, тъй като въздухът не може да влезе в тях толкова лесно като течностите, така че въздушната налягане в капилярите се понижава. Други мислят, че частиците течност се привличат една друга и към стените на капиляра. Въпреки че експерименталните изследвания продължават през 17 век, успешното окачествяване на капилярното действие е направено през 1805 г. от [[Томас Йънг]] и [[Пиер-Симон Лаплас]].<ref>Thomas Young (1 януари 1805) [https://books.google.com/books?id=C5JJAAAAYAAJ&pg=PA65#v=onepage&q&f=false "An essay on the cohesion of fluids"], ''Philosophical Transactions of the Royal Society of London'', '''95''': 65 – 87.</ref><ref>Pierre Simon marquis de Laplace, ''Traité de Mécanique Céleste'', volume 4, (Paris, France: Courcier, 1805), ''Supplément au dixième livre du Traité de Mécanique Céleste'', [https://books.google.com/books?id=_A8OAAAAQAAJ&pg=RA1-PA1#v=onepage&q&f=false с. 1 – 79]</ref> Те намират т.нар. [[закон на Лаплас]] на капилярността. Към 1830 г. [[Карл Фридрих Гаус]] определя граничните условия, управляващи капилярното движение (тоест, условията на границата между течно и твърдо агрегатно състояние).<ref>Carl Friedrich Gauss, ''Principia generalia Theoriae Figurae Fluidorum in statu Aequilibrii'' [General principles of the theory of fluid shapes in a state of equilibrium] (Göttingen, (Germany): Dieterichs, 1830).</ref> През 1871 г. [[Уилям Томсън]] определя ефекта на [[мениск (физика)|мениска]] при [[Парно налягане|парното налягане]] на течност.<ref>William Thomson (1871) [https://books.google.com/books?id=ZeYXAAAAYAAJ&pg=PA448#v=onepage&q&f=false "On the equilibrium of vapour at a curved surface of liquid"], ''Philosophical Magazine'', series 4, '''42''' (282): 448 – 452.</ref> [[Франц Ернст Нойман]] след това определя взаимодействието между две несмесими течности.<ref>Franz Neumann with A. Wangerin, ed., [http://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b4498901;page=root;view=image;size=100;seq=7;num=iii ''Vorlesungen über die Theorie der Capillarität''] [Lectures on the theory of capillarity] (Leipzig, Germany: B. G. Teubner, 1894).</ref>
| |||