Иван Дибич-Забалкански: Разлика между версии

'''Иван Иванович Дибич-Забалкански''' ({{lang|ru|Иван Иванович Дибич-Забалканский}}), по рождение '''Ханс Карл Фридрих Антон фон Дибич''' ({{lang|de|Hans Karl Friedrich Anton von Diebitsch}}), е руски пълководец от немски произход, командващ военните операции в българските земи по време на [[Руско-турска война (1828-1829)|руско-турската война]] от 1828- – 1829 година. Дибич ръководи първото руско нахлуване в по-ново време на юг от [[Стара планина]], за което получава и прозвището „Забалкански“<ref name="shishov-diebitsch">Шишов, Алексей. [http://militera.lib.ru/bio/shishov_av03/index.html 100 великих военачальников]. Москва, „Вече“, 2013</ref> ({{lang|ru|Забалканский}}, т.е. „от оттатък Балкана“).

Дибич е син на пруски офицер – аристократ от [[Силезия]]. Завършва рано кадетско училище в [[Берлин]]. Преселва се в [[Русия]] още 16-годишен при баща си, преминал на руска служба, и е зачислен като младши офицер в гвардейския Семьоновски полк. Като такъв участва в [[Битка при Аустерлиц|Аустерлицкото сражение]] през 1805 г., а до края на войната с [[Наполеон I|Наполеон]] през 1807 г. си печели [[полковник|полковнишки]] чин. По време на [[Френско нашествие в Русия|Наполеоновото нашествие в Русия]] през 1812 годинаг. служи като обер-квартирмайстер (началник-щаб) на корпуса на генерал [[Пьотър Витгенщайн]], който прикрива направлението към [[Санкт Петербург]]. За участието си в [[битка при Клястици|сраженията при Клястици]] и Полоцк получава званието генерал-майор. Допринася за успешния завършек на войната, убеждавайки командването на [[Кралство Прусия|пруските]] войски (по това време формален съюзник на Наполеон), да не се месят в бойните действия в полза на отстъпващите французи. Командва авангарда на Витгенщайн в [[битка при Березина|сражението на река Березина]]. Участва (като началник на корпусния щаб) и в походите в Германия и Франция, завършили с окончателния разгром на Наполеон през 1814 година.<ref name="shishov-diebitsch"/>

В началото на руско-турската война от 1828 г. генерал Дибич е назначен за помощник на командващия операциите на Дунав фелдмаршал Витгенщайн. Поради напредналата възраст на титуляра практически ръководи бойните действия, съсредоточени срещу турските крепости [[Обсада на Силистра (1828)|Силистра]] и [[Обсада на Варна (1828)|Варна]]. От февруари 1829 г. Дибич е вече и формален главнокомандващ. През май [[Битка при Кюлевча|разбива турците при Кюлевча]]. С решението си да обходи силната турска армия в [[Шумен]] и да прекоси Стара планина заварва османците напълно неподготвени, а с превземането на [[Одрин]] през август същата година принуждава [[Махмуд II|султана]] да иска мир.<ref name="shishov-diebitsch"/>

През 1831 г. Дибич оглавява руската армия, изпратена да потуши избухналото в предходната година [[Полско въстание (1830 – 1831)|Полско въстание]]. Въпреки победите си [[Битка при Грохув|при Грохув]] и [[Битка при Остроленка|Остроленка]] не успява да сломи въстаниците. Умира от [[холера]]та, избухнала в руския лагер.<ref name="shishov-diebitsch"/>