Лек крайцер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- на на + на )
м Bot: Automated text replacement (- уцелели + оцелели )
Ред 241:
}}</ref>. Най-съвременен сред немските [[рейдер]]и е „[[Карлсруе (лек крайцер, 1912)|Карлсруе]]“. Благодарение на високата си скорост той успешно се изплъзва на противника, но става жертва на вътрешен взрив<ref name="Больных-ГК"/>
 
Опита на военните действия показва, че крайцерите, въоръжени с оръдия калибър като на ескадрените миноносци, по сравнение с тях, са много по-ефективни артилерийски платформи. Ведно с това се изяснява грешката на германските адмирали, уповаващи се на скорострелността на 105 mm оръдия. Характерен пример за това е боя между немския „Емден“<ref>Крайцера „Емден“ се относя към бронепалубните, но е въоръжен аналогично на леките крайцери от първата година на войната.</ref> и британският „Сидни“. Германските комендори първи постигат попадение и като цяло стрелят по-добре, но явното превъзходство на 152 mm артилерия на британците (бордовия залп на „Сидни“ е 295 kg, а на „Емден“ – 72 kg) им осигурява решителна победа.<ref name="Germ_Cr_WWI"/> Впоследствие всички уцелелиоцелели крайцери на немците са превъоръжени на 150 mm калибър.
 
Със строителство на леки крайцери през годините на [[Първата световна война]] се занимават основно Великобритания и Германия. Останалите воюващи страни, са принудени да се съсредоточат върху сухопътната война. Само [[Япония]] въвежда в годините на войната 2 единици от типа „[[Леки крайцери тип „Тенрю“|Тенрю]]“ – бързоходни, но много слабо въоръжени<ref name="MK-1999-05-05"/>. Впрочем, те са предназначени за използване като [[Лидер на ескадрени миноносци|лидери на есминците]].