Иконографска схема: Разлика между версии

Няма промяна в размера ,  преди 2 години
м
редакция без резюме
(много главни букви)
мРедакция без резюме
{{без конкретни източници}}
{{обработка|енциклопедичен стил, без болд}}
[[Файл:Iconographic scheme.jpg|мини|Пропорции на човешкото тяло в [[Иконографияиконография]]та]]
 
'''Иконографската схема (програма)''' е система от общоприети правила, които унифицират дейността на художниците иконописци. Ортодоксалната живопис е подчинена на единен за всички православни общности църковен [[Канон (религия)|канон]], а правилата са описани в специалните иконографски наръчници – [[ерминия|ерминии]] на българските зографи.
 
Пространстранството в източноправославния храм се разделя най-общо на три части:
* '''Светая Светихсветих''' – свещеното олтарно пространство,
* '''Наос''' или „Кораб“„кораб“ и
* '''Притвор''' – Нартекснартекс (нартика).
 
=== Иконографска програма на олтарното пространство ===
За разлика от античните божества, които са безсмъртни и могат да се превъплащават, да беседват със смъртните, еврейският Бог е невидим и непознаваем. За да се изкупи [[Първороден грях|Първородния грях]], Господ трябва да се превъплати в човешки образ и да умре, за да се изпълни повелята „Смертю смерть поправ“ – Второто пришествие ще се изпълни тогава, когато Бог отново се превъплати в образа на смъртен и умре, затова олтарното пространство трябва да се скрие от погледа на смъртните посредством [[Олтарна преграда]] (Темплона – каменна преграда във византийските църкви).
 
'''Цокълът''' е важна и задължителна част от декоративната украса на храма – той има символичното значение на преграда, която отделя света на простосмъртните от Небеснотонебесното царство или царството на Идеитеидеите. Обикновено се изобразява като '''стена''' – Стенатастената, разделяща двата свята, но в Олтарнатаолтарната апсида вместо него се изписва '''драперия'''. Най-често образът на Стенастена се пресъздава чрез имитация на мрамор (напръскан като мрамор) или [[опус микстум]] (Opus mixtum) – светите образи „стъпват“ върху пояс над този цокъл, а идеята е, че има още една преграда, която отделя праведните покойници от нас.
 
Притворът и наоса символизират „Земната църква“, а Олтарнотоолтарното пространство е преход към „Небесната църква“. Затова в него вместо цокъл, на това място трябва да се нарисува драперия – драперията символизира Покрова, който скрива същността на Небеснитенебесните образи от очите на простосмъртните (когато изнасят Христовото тяло, то също е било покрито с [[Покров]]). Драперията често се изобразява прикрепена (с нарисувани) гвоздеи и нарисувани гънки, върху нея може да има флорални или геометрични декоративни орнаменти, „плетеница“, „райски“ образи и мотиви. Въпреки че това е свещено място, понякога върху драперията се открива '''надпис с името на художника''', нерядко в „тайнопис“ – тъй като покровът е едно дарение, както иконите и други вещи, изписаният покров също е символично дарение, с което се обяснява присъствието на подпис на един простосмъртен ([[зограф]]). Името на зографа по традиция, се придружава от определена „формула“, например „изписа се от Раба Божи...“ или дарителски, а ако липсва формула, надписът може да завършва с годината на изписване, което има същото значение. Ако е използван „тайнопис“, целта е той да бъде „неоткриваем“ и се използват различни прийоми – този „втори надпис“ (освен съществуващия по-голям надпис, официалния) може да бъде скрит, наподобявайки орнамент върху Драпериятадраперията, много по-малък по размери, някакъв „таен код“ или шифър – идеята е, да го има, без да се натрапва.
 
Образите в Олтарнатаолтарната апсида задължително трябва да стъпят върху такъв „подиум“ – в апсидата след като Христовото тяло се връща в олтара (хлябът и виното се превръщат в тяло и кръв Христови), Превъплащението се извършва чрез Светлината, която влиза през прозорците на храма.
 
За разлика от „Светая Светих“светих“ (олтара), куполът остава физически недостъпен, затова той не е покрит с преграда, напротив – куполът трябва да бъде видян от богомолците, защото тайнството на Въплащението се извършва от Небето към Земята. Тази е причината Олтарнатаолтарната апсида по време на богослужение да играе ролята на стълба, по която Господ слиза от Небето и влиза в храма при миряните. Такава „Стълба“„стълба“ е също [[Богородица]] – в химните се пее, че тя е „Светата Стълба“стълба“.
 
Апсидата се състои от две части – '''Конха''' („мида“) и '''Калота'''. В конхата („мидата“) се изобразява '''Богородица''' – „стълбата“, по която слиза Исус Христос, Сина Божи при хората чрез Чудото на [[Непорочно зачатие|Непорочното зачатие]]. В раннохристиянските стенописи тя е била изобразявана в иконографската схема, наречена '''„Оранта“''' – молеща с вдигнати и разтворени встрани ръце, а върху гърдите и (утробата) е поставен в Сияниесияние (медальон) Младенецът Христос. Тази иконография отразява Зачатието – Богородица не го държи в ръце, както в останалите изображения с него, а е показан преди неговото Раждане (нарича се още '''„Богородица Знамение“'''). Като иконографска схема се появява в късните [[иконостас]]и и мястото ѝ обикновено е в центъра на Пророческия ред (ако има такъв върху иконостаса) и особено в случаите, когато храмът или апсидата не са изписвани.
 
Другият иконографски тип, който може да намери място в конхата, е заимстван от момента след Раждането на Исус Христос и е свързан с „Поклонението на Влъхвите“влъхвите“. Още в ранното християнство Богородица е била изобразявана върху трон с молители – Царецаре с корони (тази иконографска схема е Византийска императорска). Иконографията на това изображение е '''„Богородица на трон с Младенеца“''' във фасово положение. Липсват нарисувани богомолци, защото това ще бъдат тези, които са дошли в храма, за да ѝ се поклонят (свещенослужители и обикновени миряни). В някои случаи от двете страни на Богородица са изобразени [[Архангел]]ите [[Михаил (архангел)|Михаил]] и [[Гавриил (архангел)|Гавраил]] с царски корони, защото те са като молители (в лявата си ръка често държат жезъл).
 
От двете страни на прозореца в калотата се изобразява '''„Причастяването на Апостолите“''', а в по-големите по размер апсиди до „Причастяването“ е изобразена '''„Божествена Литургия“''' – като разчупва хляба, Христос казва: „''Яжте и пийте от моята смърт''“ – това е основна Мистерия за [[Християни]]те. Тя се развива в три етапа: В най-горната композиция Господ е изобразен като „Велик Архиерей“ и причастява [[Ангел]]ите – сцената се нарича '''„Божествена литургия“''' и представлява случващото се в Небесата, което се пренася като ритуал подобие по време на църковна служба в храма, а [[Дякон]]ите носят дрехите на ангели и възпяват Христос с херувимска песен. За втори път Христос е изобразен в '''„Причастяването“''', но вече не с архиерейски дрехи, а с апостолски, около него са изобразени [[Апостол]]ите, той разчупва хляба и ги причастява. Под този регистър (ред от изображения) в най-долната част следва фриз от светци – композицията се нарича '''„Мелисмос“''' („Жертвата, Агнеца“), в нея фронтално в цял ръст се изобразяват светците, които са създали литургията. Трима светци от тях се изобразяват задължително – [[Йоан Златоуст]], [[Василий Велики]], [[Григорий Богослов]], в лявата си ръка държат [[кодекс]]ите, а с дясната благославят. Така фронтално са били изобразявани в ранновизантийско време, по-късно – полуфронтално, обърнати към центъра (от тогава именно композицията се нарича „Мелисмос“). В по-редки случаи образите на светците и архиереите се изобразяват в медальони (като фриз от медальони) в тези композиции. Като изключение (в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в [[Търново]] на това място са изобразени '''Старозаветни Архиереи''' (от преди Раждането на Христос), която е един [[Палеологов ренесанс|Къснопалеологов]] паметник.