Месни заговезни: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Randona.bg (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
м форматиране: 2x URL, 6 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 18:
|relatedto =
}}
'''Месни заговезни''' е важен празник с подвижна дата, който се празнува винаги в [[неделя]], осем [[седмица|седмици]] преди [[Великден]]. На този ден за последен път преди началото на [[Велик пост|Великия пост]] е позволено да се яде месо.
В съботния ден срещу Месни заговезни се извършва помен в чест на мъртвите – Голяма [[задушница]] преди Великия пост.
В деня на Месни заговезни при богослужението, четенето на Евангелието и проповедта православната църква припомня картината на Страшния съд (Мат. 25:31
Вечерта в семеен кръг се слага празнична обредна трапеза с месни ястия (обикновено кокошка или петел). Някои данни говорят за следи от древни обичаи – жертвен характер на птицата, насочен срещу активизираните в този период според народните вярвания сили на хтоноса.<ref>Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 215.</ref> Заговява се месо<ref name=":0" /> (''заговявам'' – ям и пия вечерта на заговезни, месни или сирни).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/
Седмицата след Месни заговезни – Сирна неделя, е последната, през която могат да се ядат храни, които произхождат от животни, като сирене, мляко, яйца и т.н. Тя е и последната, през която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. Младите искат прошка от по-възрастните.През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност. До Великден следват хранителни и духовни пости.
== Вижте също ==
|