Дюк Елингтън: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎top: replaced: мюзикли → мюзикъли редактирано с AWB
Ред 25:
Често сътрудничи с други творци и изпод неговите ръце излизат над хиляда композиции; неговият каталог се шири и е един от най-големите лични записани джаз колекции, като много от неговите творби се превръщат в стандарти. Елингтън също така записва песни, написани от хора от бенда, например ''Caravan'' на Хуан Тицол и ''Perdido'', което привнася испанска жилка в биг бендовия джаз.
 
След 1941 година Елингтън сътрудничи с композитора, аранжор и пианист Били Стрейхорн, когото нарича неговият „авторски и аранжорски спътник“. Със Стрейхорн той композира много продължителни композиции, или още „сюити“, както и още по-кратки творби. След участие в Нюпортския джаз фестивал в Род Айлънд през юли [[1956]], той постига голямо възраждане на кариерата си, и с оркестъра си предприема турнета по света. Елингтън записва с повечето американски звукозаписни компании от своята епоха в отделни моменти, и участва в няколко филма, за някои от които пише саундтракове, и композира мюзиклимюзикъли.
 
Поради изобретателната си употреба на оркестъра, или биг бенд, както и благодарение на ораторското му майсторство и харизма, той е като цяло считан за един от хората, въздигнали схващането за джаза до форма на изкуството, наравно с други традиционни музикални жанрове. Репутацията му се увеличава след смъртта му и той е награден със специална награда [[Пулицър]] през 1999 г.