Янко Христов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Бележки не е грешно; не е мн. учтиво да се налага едно от двете виждания |
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 16:
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Брат му Иван Христов по прякор Зъбчето е секретар на РК на РМС е осъден на смърт и екзекутиран 8 февруари 1943 г. Партизанин, началник-щаб на [[Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона]] (1943 – 1944)<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 447]</ref><ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 41</ref>. Партизанин от март 1943 година в [[Първа родопска бригада „Георги Димитров“]]. На 15 септември 1944 е назначен за помощник-командир на [[шеста пехотна бдинска дивизия]]<ref>Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 64</ref>. Влиза във войната с чин подполковник.
В периода 1944 – 1952 г. служи в Българската армия. От 1 юни до 31 декември 1945 г. е военен аташе на разположение. Между 1 юни 1946 и 28 февруари 1947 г. учи във Военната академия, но е освободен по болест. В периода 1 март 1947 – 25 април 1948 г. е началник на катедра при щаба на втора армия<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1950-1959/962---83--4--1953- Кадрова справка на Янко Христов]</ref>. Началник на специалния отдел на МНО, на школа „Георги Димитров“ и на Първо управление на МВР. От 1952 до 1956 г. е последователно съветник и генерален консул в Турция. Началник е на Първо управление на ДС (разузнаване) през 1967 – 1968 г.<ref>Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 202</ref> Военно звание генерал-майор.<ref>[http://www.desehistory.com/2012/09/4-29-1980.html www.desehistory.com]</ref> След това е посланик на България в [[Турция]], [[Швейцария]] (1958 – 1963), Мали, [[Сенегал]] и Мавритания (1969 – 1971) и [[Република Конго]] (1974 – 1979). От 19 ноември 1966 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. Между 1980 и 1987 г. е заместник-председател на Комитета за солидарност с народите от Азия и Африка. С указ № 2888 от 3 септември 1984 г. е обявен за герой на социалистическия труд на България. Награждаван е и с орден „Георги Димитров“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ – I ст., „Народна република България“ – III и I ст., „9 септември 1944 г.“, „За храброст“, „Червено знаме“ и съветския орден „Червена звезда“.<ref>Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 544</ref>
== Военни звания ==
| |||