Разлика между версии на „Горица (област Търговище)“

редакция без резюме
м (излишен празен ред; козметични промени)
}}
 
'''ГорицаГорѝца''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в, [[община Попово]], [[област Търговище]].
 
== География ==
Селото е от полупланински тип и е разположено на една височина, на 300 – 500 [[мметър|m]] [[надморска височина]]. Намира се в северозападната част на [[Сланник|Тузлука]], на около 17 [[кмkm]] югозападно от град [[Попово]]. Недалеч от него преминава ж. п.железопътната линияталиния [[София]] – [[Варна]], на която преди години имаше и ж. п.[[железопътна гара]], а днес – само спирка. Селото е свързано с град [[Попово]] чрез асфалтиран път. Землището му граничи с тези на селата: [[Посабина]], [[Славяново (Област Търговище)|Славяново]], [[Баба Тонка (село)|Баба Тонка]], [[Бракница]], [[Манастирца|Манастирица]] и [[Асеново (Област Велико Търново)|Асеново]].
 
Образувано е от следните три махали: Кузалтията, Отсрещната махала и Чаршията.
 
Населението на село Горица<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=1110&ezik=bul Справка за населението на с. Горица, общ. Попово, обл. Търговище]</ref> наброява 860 души към [[1934]] г. и 938 – към [[1946]] г., а към [[2018]] г. намалява до 83.
 
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 126 лица, за 71 лица е посочена принадлежност към „българска“ ''етническа група'', за 41 – към „[[Турци в България|турска]]“ и за 14 не е даден отговор.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България – 2011 г., Горица, община Попово]</ref>
 
== Кратка историческа справка ==
[[Файл:Goritsa-Targovishte-district-church.jpg|мини|ляво|220 px|Църковният храм]]
Според старо предание, някога селото било чисто българско и се намирало между селата Горица и [[Бракница]]. Българите го нарекли '''Белозем''', а турците го наричали '''Ак Тужаръ'&#768;''. В селото живеели много богати търговци, но било нападнато и изгорено от жителите - – турци на днешното село [[Любенци]], Горнооряховско. Една част от жителите на изгореното село заселили днешното село Горица.
 
Най-старият засега [[Османска империя|османо-турски]] данъчен документ, в който се споменава действителното турското име на селото – '''Тюлбеллер''' (от Тюрбелеркьой – „село на височина”височина“) е от [[1541]] г. Според документ от [[1676]] г. в селото е имало 13 данъкоплатци – [[християни]]. Според последниятпоследния официален турски документ отпреди [[Освобождение на България|Освобождението]] в селото имало 141 мохамедански къщи, без християнски.
 
До [[Освобождението]] селото било населено с турско население. Много преди това в него имало около 250 къщи, но едната му махала изгоряла и жителите ѝ се изселили в село [[Медовина]]. Горица, заедно с околните села, било известно и като хайдушко село. Освобождението го заварва с около 60 турски къщи, жителите на които се изселили постепенно в [[Анадола]]. Новите му български жители – [[балканджии]] с общо решение го преименували на ''Горица'' заради горите, с които било заобиколено от всички страни.
[[Освобождението]] го заварва с около 60 турски къщи, жителите на които се изселили постепенно в [[Анадола]]. Новите му български жители - [[балканджии]] с общо решение го преименували на Горица, заради горите с които било заобиколено то всички страни.
 
Първите заселници в селото дошли през [[1879]] г. Това били три семейства от колибите [[Дойновци|Дойнов мост]] и от махалата [[Шилковци|Зингиевци]] (Зингиювци), [[община Елена|Еленско]]. Малко по-късно от махалите [[Елена|Лапавишковци]], [[Елена|Чукани]], [[Беброво]], [[Берковци]] и [[Кринковци]] (заличено<ref>Заличена през 1971  г.) – [https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=32735&ezik=bul Справка за събитията за мах. Кринковци, общ. Елена, Великотърновски окр.]</ref>, също от Еленско, дошли още нови заселници. През [[1900]] г. селото имало 470 жители, от които българите вече били 446 човека.
 
Църквата си горичани построили през [[1889]] г. Тя била кръстена на светинаречена [[Йоан Кръстител|Свети Йоан Кръстител]], но официалното ѝ освещаване се извършва едва през [[1928]]  г. През същата [[1889]] г. било отворено и селското училище, което вече отдавна е закрито. В селото има и [[джамия]]<ref>[http://www.hramove.bg/hramove/temple_2627.html Национален регистър на храмовете в Република България, Горица, област Търговище; джамия]</ref>.
 
Днес в селото живее основно българско и [[роми|ромско]] население.
 
По-големите родове на селото били: Берковчаните, Босите, Зингиювчаните, Капасъзите, Киранджиите, Лапайците, Цървулите, Чуканите и др.
* Кметско наместничество;
* Църковно настоятелство;
* Народно читалище "Просвета"„Просвета“;
 
== Културни и природни забележителности ==
* Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
* Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
* Сборници „Попово в миналото“ (1- – 4);
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
* [http://www.mi2007.org/results1/25/252416081.html Местни избори 2007 - – резултати за селото]
 
{{Населени места в Община Попово}}
1844

редакции