Разлика между версии на „Католическа лига (Франция)“

редакция без резюме
 
== Втората лига ==
Второто издание на лигата се появява през 1584 г., когато умира [[Франсоа д'Алансон|херцог д'Алансон]] - – най-малък брат на Анри ІІІ и досегашендотогавашен престолонаследник. Това автоматично превръща Анри Наварски в най-вероятен бъдещ крал. Тази вероятност предизвиква страх, но и открива перспективи. Както се изразява парижкият писател Пиер дьо Л'Етоал "сега„сега Лигата на братята Гиз ще стане толкова по-силна, колкото по-слаба става Франция."<ref>Mack P. Holt, ''[https://archive.org/stream/frenchwarsofreli00holt#page/122/mode/2up The French Wars of Religion, 1562- – 1629]'', Cambridge 2005, p. 123</ref> През есента херцозите Гиз, [[Шарл II Лотарингски|Майен]] и барон дьо Сенесе се срещат в [[Нанси]], където начертават целите и структурата на новата организация. Към традиционната задача да се спре възхода на хугенотите се прибавя и "защита„защита на старите права и свободи на френските граждани"граждани“. За кандидат за трона те определят Шарл дьо Бурбон - – [[кардинал]], твърд католик и също наследник на Анри ІІІ. На 31 декември 1584 г. Лигата сключва съюз с Фелипе ІІ в Жоанвил, който обещава съдействие и по 50 000 дуката на месец.<ref>Калин Тодоров, ''Хронологична енциклопедия на света'', В. Търново 1993, с. 252</ref> Лигата е съвкупност от сдружението на [[Аристокрация|аристократите]] и широки народни маси, подложени на активна пропаганда. На 30 март 1585 г. е публикуван манифест на Лигата, който в действителност е обявяване на война на Анри ІІІ.
[[Файл:Trois Henri.png|ляво|мини|275x275пкс|Влиянието на Католическата лига в края на 80-те години (в зелено)]]
[[Файл:La Rencontre d'Henri III et du duc de Guise - Pierre-Charles Comte - MBA Lyon 2014.jpg|мини|247x247пкс|Среща на херцог дьо Гиз с Анри ІІІ, худ. Пиер-Шарл Конт]]
През 1585 г. започва осмата религиозна война, известна като [[Война на тримата Анри]]. Кралят минава на страната на католиците и отменя всички едикти, с които е дал права на хугенотите. Гиз е обявен за главнокомандващ на френската армия и печели победата при Вимори срещу германските протестанти. Главна твърдина на Лигата става [[Париж]], където населението започва да се радикализира. Там се създава таен съвет от 16 души, който разделя града на 16 квартала и всеки се подготвя самостоятелно за война.<ref>Robert Cole, [[iarchive:travellershistor0000cole/mode/2up|A traveller's history of Paris]], New York 1994, p. 80</ref> Така се формира войска от 30 000 доброволци, наречена [[милиция]]. Възходът на Лигата плаши Анри ІІІ и през април 1588 г. той забранява на Гиз да идва в Париж. Разквартирува там 4 000 [[Швейцарска гвардия (Ватикан)|швейцарски гвардейци]], но с това предизвиква бунт, известен като [[Денят на барикадите (1588)|Денят на барикадите]] (12 май 1588). Той трябва да напусне столицата и да я остави под властта на Гиз. Опиянението от успеха води Лигата към поредица от грешки - – от извършените масови убийства на хугеноти до призивите за кръстоносна война и пълното изкореняване на протестантството.
 
Самият Гиз се стряска и през юли 1588 г. сключва с краля съюза от [[Руан]]. Анри ІІІ приема исканията на Лигата и налага забрана на Анри Наварски да заема престола. През септември в [[Блоа]] се свикват [[Генерални щати]], напълно доминирани от Лигата.<ref>''[http://www.newadvent.org/cathen/07074a.htm House of Guise]'', на сайта '''Catholic Encyclopedia'''</ref> Там открито се заявява намерението Франция да се превърне в аристократична [[република]]. Под въпрос е поставен не само принципът на [[Абсолютизъм|абсолютизма]], но и личността на краля изобщо. От този момент Анри ІІІ няма друг избор, освен да се съюзи с хугенотите. През декември той огранизира убийството на Гиз в Блоа, което още повече радикализира членовете на Лигата. Влиянието на фанатичните [[Йезуитски орден|йезуити]] и други [[Духовенство|духовници]] нараства. Париж и редица други градове на север и изток обявяват, че Анри не е вече техен крал. Отговорът на Лигата не закъснява - – на 1 август 1589 г. фанатичният ѝ привърженик [[Жак Клеман]] убива краля и поставя край на [[Валоа (династия)|династията Валоа]].
 
== Упадък през 90-те години ==
''Основна статия: [[Война на Католическата лига]]''[[Файл:Henry IV en Herculeus terrassant l Hydre de Lerne cad La ligue Catholique Atelier Toussaint Dubreuil circa 1600.jpg|мини|Анри ІV представен като [[Херкулес]], който убива [[Лернейска хидра|Лернейската хидра]] (тоест Католическата лига), алегория от Тусент Дюбрьой]]
Следващият лидер на Католическата лига е [[Шарл II Лотарингски|херцог дьо Майен]], брат на убития Гиз. Очевидно обаче той отстъпва по качества, тъй като губи от Анри ІV сраженията при [[Битка при Арк|Арк]] (1589) и [[Битка при Иври|Иври]] (1590). На 21 ноември 1589 г. Парижкият парламент признава Шарл дьо Бурбон за крал като ''Шарл Х'', но неговото възцаряване е на практика невъзможно, защото той е бил арестуван няколко дни преди убийството на Гиз и още е в плен на законния крал. Естествено, че Анри се погрижва злополучният му пленник да загине и така поставя католиците пред труден избор. През 1593 г. Майен свиква Генерални щати в Париж, които да посочат името на новия крал, но това се оказва невъзможно. Единственият пряк наследник на трона е петгодишният принц Конде, а и той е наследник на протестантски клон на династията. Фелипе ІІ предлага за кралица дъщеря си [[Изабела-Клара Испанска|Изабела]], внучка на [[Анри II (Франция)|Анри ІІ]].<ref>''[http://www.historyofwar.org/articles/wars_ninth_war_religion.html Ninth War of Religion, 1589- – 98]'', на сайта '''history of war'''</ref> Тя обаче е омъжена за австрийския [[Албрехт VII Австрийски|ерцхерцог Албрехт]], което означава, че новата кралска двойка ще бъде от стария френски враг - – [[Хабсбурги|Хабсбургите]]те. Щатите не вземат решение, но Лигата решава, че предвид обстоятелствата Изабела е единственият смислен избор. Така ще се осигури и неограничена помощ от Испания.
 
Но докато в Париж се обсъждат тези въпроси, Анри ІV взема съдбоносното решение да приеме (за втори път) [[Католицизъм|католицизма]]. Това се случва през 1593 г., а през февруари 1594 той е коронован в [[Шартър]]. Това събитие е тежък удар за Лигата, защото земите и градовете, които досегадотогава е контролирала, започват да минават на страната на законния крал. ДосегаДотогава католиците са имали увереността, че диктуват хода на събитията, сега се превръщат в опозиция. През март 1594 г. Анри ІV влиза в Париж и с право приема, че вече е крал на цяла Франция.
 
От този момент Католическата лига, без да е разпусната официално, престава да съществува. Войната продължава между Франция и Испания, съпротивата на отделни членове на Лигата тлее още няколко години, но без заплахата протестант да стане крал изчезват и причините за съществуването ѝ.
== Бележки ==
<references />
<br />
 
{{Нормативен контрол}}