Сигулда: Разлика между версии

Най-старите находки, доказващи уседнал живот в района на Сигулда датират от 200 г. пр. Хр. и разкриват живота на първите заселници, които се прехранвали със скотовъдство и лов и риболов. В периода 6-7 век територията на града е населявана от балтийското племе земгали.

[[КартинкаФайл:2007.03.28 44 Castle Sigulda.jpg|ляво|300п|мини|Замъкът Сигулда]]

[[Ливи]]те, племе с [[угро-фински езици|угро-фински]] произход, се заселват в долината на река Гауя през 11 век. [[археология|Археологически]] разкопки са разкрили множество дървени укрепления, сред които Сатеселе, Турайда и Кубеселе. Ливите използвали тези съоръжения, за да се отбраняват от настъпващите немски кръстоносци, които бавно завладявали цялата територия на Латвия. През 13 век ливите са покорени, а земите им поделени между [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]] и [[архиепископ]]а на Рига. Границите на двете територии минавала точно през сегашния град Сигулда. Рицарите от [[Ливонски орден|Ливонския орден]] издигат замък, а около него започват да се заселват търговци и занаятчии. По това време градът се споменава в различни документи с името Загеволд. За първи път градът е споменат в „Ливонски римувани хроники“ от периода 12-13 век.

От 1236 до до 1583 Сигулда е управляван от Ливонския орден, до момента в който регионите Ливония и Летгале не са превзети от [[жечпосполита|полско-литовските войски]] по време на [[Ливонска война|Ливонската война]]. След завладяването на града той се превръща в регионален център. В следващите години градът е сринат до основи на два пъти: по време на шведско-полската война и след това по време на [[Велика северна война|Великата северна война]]. Старият замък Загеволд е унищожаван всеки път, когато е възстановен и затова след последното му сриване той повече никога не е издигнат. Новият замък Сигулда е построен по поръчка на собственика на района принц Кропоткин в периода 1878-1881 в близост до руините на стария замък.

През 1928 година Сигулда получава статут на град.