Сигулда: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (- до до + до ); козметични промени
Ред 16:
 
== История ==
Най-старите находки, доказващи уседнал живот в района на Сигулда датират от 200 г. пр. Хр. и разкриват живота на първите заселници, които се прехранвали със скотовъдство и лов и риболов. В периода 6-7 век територията на града е населявана от балтийското племе земгали.
[[КартинкаФайл:2007.03.28 44 Castle Sigulda.jpg|ляво|300п|мини|Замъкът Сигулда]]
[[Ливи]]те, племе с [[угро-фински езици|угро-фински]] произход, се заселват в долината на река Гауя през 11 век. [[археология|Археологически]] разкопки са разкрили множество дървени укрепления, сред които Сатеселе, Турайда и Кубеселе. Ливите използвали тези съоръжения, за да се отбраняват от настъпващите немски кръстоносци, които бавно завладявали цялата територия на Латвия. През 13 век ливите са покорени, а земите им поделени между [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]] и [[архиепископ]]а на Рига. Границите на двете територии минавала точно през сегашния град Сигулда. Рицарите от [[Ливонски орден|Ливонския орден]] издигат замък, а около него започват да се заселват търговци и занаятчии. По това време градът се споменава в различни документи с името Загеволд. За първи път градът е споменат в „Ливонски римувани хроники“ от периода 12-13 век.
 
От 1236 до до 1583 Сигулда е управляван от Ливонския орден, до момента в който регионите Ливония и Летгале не са превзети от [[жечпосполита|полско-литовските войски]] по време на [[Ливонска война|Ливонската война]]. След завладяването на града той се превръща в регионален център. В следващите години градът е сринат до основи на два пъти: по време на шведско-полската война и след това по време на [[Велика северна война|Великата северна война]]. Старият замък Загеволд е унищожаван всеки път, когато е възстановен и затова след последното му сриване той повече никога не е издигнат. Новият замък Сигулда е построен по поръчка на собственика на района принц Кропоткин в периода 1878-1881 в близост до руините на стария замък.
 
През 1889 е разкрита железопътната линия Рига-Сигулда-[[Валка]], която спомага за подобряването на икономическото състояние на Сигулда. Близо до новооткритата гара отваря врати и първият хотел в града Зегеволд, в който отсядат множество търговци и туристи. В началото на 20 век в Сигулда има множество сгради, които наподобяват типично [[Швейцария|швейцарско]] [[алпи]]йско градче. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] почти всички сгради в града са унищожени и повече никога възстановени. След края на войната собствеността на местния [[барон]] е отнета и предадена на Латвийската асоциация на [[писател]]ите и [[журналист]]ите, които създават център за отдих, а замъкът Сигулда е използван като централа на латвийската [[Периодика|преса]].
 
През 1928 година Сигулда получава статут на град.
 
По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Сигулда търпи още по-големи поражения: унищожени са железопътната гара, мостът над река Гауя и административни сгради. След края на войната градът е изграден по Плана за възстановяване на [[Съветски съюз|Съветския съюз]], който включва и построяването на нови сгради, които да подобрят [[инфраструктура]]та и социалните услуги в целия район. В периода 1950-1961 градът е административен, икономически и културен център на района.