Андрей Протич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст
м Bot: Automated text replacement (- е е + е )
Ред 22:
 
== Биография ==
Роден е на 8 ноември 1875 г. в град [[Велес]], [[Османска империя|Османската империя]] в семейството на Димитър и Костадина Протич. Първи братовчед е на [[Димитър Протич]]. Следва [[философия]] в [[Хайделберг]] и [[Лайпциг]] (1895 - 1896), а през 1896-1897 г. - политехника в [[Дрезден]]. Завършва германска филология и история на изкуството с философия в [[Лайпцигски университет|Лайпцигския университет]] през 1901 г.,<ref name="Танчев 57">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 57 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> след което се завръща в България и работи като гимназиален учител в София от 1902 до 1907 г. През 1903 г. е сред основателите на дружество „[[Съвременно изкуство]]“. От 1908 до 1912 г. е е началник на културното отделение на Министерството на народната просвета. Издава опис на българските периодични издания от 1844 до 1900 г., пише статии и рецензии, посветени на изобразителното изкуство и литературата в списанията [[Мисъл (списание)|„Мисъл“]], [[Отечество (1902 - 1903)|„Отечество“]], [[Българан (списание)|Българан]]. Участва като доброволец в [[Балкански войни|Балканските войни]]. От 1912 до 1915 г. отново е учител.
 
По време на [[Първата световна война]] е военен кореспондент, награден е с орден „[[За храброст]]“. През 1919 г. редактира вестник „[[Военни известия]]“. От 1920 до 1928 г. е директор на [[Национален археологически институт с музей|Археологическия музей]] в [[София]].