Блус: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст |
м Bot: Automated text replacement (- и и + и ) |
||
Ред 144:
Също като джаза, рокендрола, [[хеви метъл]]а, хип-хопа, регето, кънтри и поп музиката блусът е обвиняван в това, че е „дяволска музика“ и подбужда към насилие и низко поведение. В началото на 20 век блуса е считан за непочтен, особено през 20-те години, когато към почитателите му се присъединяват и белите. В началото на 20 век [[Уилям Хенди]] е първия, който популяризира повлияната от блуса музика сред белите американци.
По време на възраждането на блуса през 60-те и 70-те, акустични блус музиканти като [[Тадж Махал (музикант)|Тадж Махал]] и легендарния тексаски блусмен [[Лайтнинг Хопкинс]] пишат и изпълняват музика, която е включена в популярния и одобрен от критиката филм „[[Sounder]]“ ([[1972]]). Филма донася на Махал номинации за [[Грами за най-добра филмова музика]] и [[БАФТА]]. Почти 30 години по-късно Махал пише музиката
Вероятно най-очевидния пример за блус музика в края на 20 век в през [[1980]] г., когато [[Дан Акройд]] и [[Джон Ландис]] създават „[[Блус Брадърс]]“. Във филма участват много от живите легенди на ритъм енд блуса като например [[Рей Чарлс]], [[Джеймс Браун]], [[Каб Калоуей]], [[Арета Франклин]] и [[Джон Лий Хукър]]. Формираната [[група под същото име|The Blues Brothers]] прави успешно турне. През [[1998]] г., излиза продължението „[[Блус Брадърс 2000]]“, което въпреки че няма същия успех включва [[Б.Б. Кинг]], [[Бо Дидли]], [[Ерика Баду]], [[Ерик Клептън]], [[Стив Уинууд]], [[Чарли Мъсълуайт]], [[Джими Вон]], [[Blues Traveler]], [[Джеф Бакстър]].
| |||