Разлика между версии на „Хелмолд“

редакция без резюме
}}
 
'''Хелмолд Босауски''' е [[немци|немски]] [[историк]] от [[12 век]], свещеник в [[Босау]] до [[Пльон]]. Хелмолд е приятел на двамата епископи на [[Олденбург (Холщайн)|Оленбург Холщайнски]], [[Вицелин]] (умрял [[1154]]) и [[Геролд]] (умрял [[1163]]), които развиват активна дейност по [[християнизация]]та на [[славяни]]те. Хрониките на Харолд са важен извор за бита и митологията на западните славяни.
 
==Биография==
Хелмолд израства в [[Холщайн]] и учи в [[Брунвик]] при Геролд, бъдещия епископ на Олденбург (1139-1142). По-късно минава под опеката на Вицелин, Апостолът на [[венди]]те, първо в августинския манастир във Фалдера (около който по-късно се оформя [[Ноймюнстер]]), (1147-53). Около [[1170]] става дякон, а в 1156[[1176]] свещеник в Босау на [[Пльонско езеро|Пльонското езеро]].
 
По поръка на епископ Геролд Хелмолд пише своята ''Chronica Slavorum'' (Славянска хроника) - история на завоеванието и покръщаването на [[полабски славяни|полабските славяни]] от времето на [[Карл Велики]] (около [[800]]) до [[1171]] година. Целта на хрониката е да се покаже как християнизацията и германизацията постепенно успяват да спечелят почва сред вендите, особено в източната част на Холщайн. Като пряк свидетел Хелмолд описва мисионерската дейност на Вицелин, основаването на Олденбургската епископия, преместването й в [[Любек]], когато този град се превръща в по-важен търговски център от Олденбург, нарастването на германското влияние сред вендите, безмилостното им подчиняване и унищожаване, раздаването на земите им на чужди заселници - вестфалци и нидерландци. Трудът е разделен на две части - първата покрива периода до [[1168]] година, а втората продължава до [[1171]] и е писана след [[1172]] година.
 
За по-ранните периоди Хелмолд използва църковната история на [[Адам Бременски]] и саксонските хроники за [[Хенрих IV]], както и житието на [[Вилехад]], списъкът на [[Ансагрий]], и може би също така житие на Вицелин, но резюметата му на тези трудове са несигурен източник. Но за собствения му период Хелмолд е един от най-важните исторически извори, базиран на устната информация, получена от Вицелин и Геролд. Информираността му става очевидно много по-слаба за периода след смъртта на Геролд в [[1163]].
 
Достоверността на Хелмолд е оспорвана през [[19 век]] (вижте Sehirren, ''Beiträge zur Kritik holsteinischer Geschichtsquellen'', Leipzig, 1876), заради омразата му към архиепископите на [[Бремен]] и пристрастността му към собствената м епископия Олденбург-Любек, но не може да се предполага, че има целенасочено фалшифициране на факти. Хрониката е публикувана за пръв път в
1556 във [[Франкфурт на Майн]], а по-късно в ''[[Monumenta Germaniae Historica]]: Scriptores'', XXI (1868), 11-99, и в "Script. rer. Germ."