Бургундска дунавска експедиция: Разлика между версии

През 1444г. херцога на Бургундия- [[Филип Добрия]] изпраща своя шамбелан Валеран дьо Ваврен, начело на флотилия, която да подпомогне кръстоносния поход на [[Владислав III Ягело]] и да блокира Проливите. Четирите бургундски галери под неговата команда се отравят към [[Дарданелите]], където се присъединяват към [[Папска държава|папския]] и [[Венецианска република|венециански]] флот, ръководени от кардинал Франческо Кондолмиери, племенник на папа [[Евгений IV|Евгени ІV]].Те не успяват да попречат на османската армия да се прехвърли в Европа, след което същата се насочва срещу кръстоносците. На 10 ноември 1444г. в [[Битка при Варна|битката при Варна]], кръстоносните армии на на [[Владислав III Ягело]] и [[Янош Хуниади]] претърпяват пооражение от обединените [[Румелийски еялет|румелийски]] и [[Анадол|анадолкси]] сили на [[Мурад II]].През пролетта на 1445г. Валеран дьо Ваврен отплава с корабите си към делтата на р. [[Дунав]] по настояване на някои унгарски благородници, освободени от османски плен, които все още вярват, че кралят им - [[Владислав III Ягело]] е жив и се намира в някоя от черноморските или дунавските крепости. С пристигането в пристанището на [[Килия]] (Ликостомо) мисията на бургундците се променя. Ваврен изпраща пратеничество в [[Кралство Унгария|Унгария]] и [[Влашко|Влахия]] и приканва за нови анти-османски действия. През юли месец юли влашкият воевода [[Влад II Дракул]] отива в [[Исакча|Искача]], където се среща с Валеран дьо Ваврен. Според плана на кръстоносците, бургундският флот трябва да навлезе през делтата на река Дунав, [[Влад II Дракул|Дракула]]<nowiki/>да участва с един корпус от 5000-6000 хиляди души, а [[Янош Хуняди|Хуняди]] да се присъедини към тях под стените на [[Никопол]] през месец семптември. Император [[Йоан VIII Палеолог]] също се включва в колалицията, като предава на кръстоносците един претендент за османския престол на име Савджъ, който да използват срещу Мурад II.