Битка при Ловеч (1877): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ненужен интервал преди запетая
Редакция без резюме
Ред 28:
== Оперативна обстановка ==
Стратегическото планиране на двете страни предвижда провеждането на маневрена война, при която целта е не заемане на определена територия, а бърза победа над противника в рамките на 13 – 14 седмици. За руското командване най-важно е бързото преминаване на хребета на Стара планина, достигането до Одрин и диктуването на условията на мира. Турското командване предвижда флангови удари от изток и запад срещу настъпващата руска групировка и противодействие по нейния фронт. Тези особености на войната водят до нарастване на оперативното значение на Ловеч. Борбата за града се води в етап бързо настъпление на руската армия и етап борбата за надмощие. Успехът ще бъде на страната на тази армия, която води маневрените действия инициативно, динамично и енергично.
 
== Първо превземане на Ловеч на 5 юли ==
Борбата за града е предизвикана от турското командване, което предвижда заемане на линията Плевен-Ловеч от Видинския армейски корпус и съединяване на основните турски армии. Руското командване противодейства чрез създаване на система от заградителни отряди по направлението Севлиево-Ловеч-Плевен.
Line 89 ⟶ 90:
На 22 август, руските части са разделени на две колони – лява и дясна. Командири са генерал-майор [[Михаил Скобелев]] и генерал-майор [[Владимир Доброволски]]. Резерва е с командир генерал-майор Карл Енгман. Рано сутринта на 22 август атакуват турските позиции от изток. Дясната колона овладява османските укрепления на височината „Синан тепе“, а лявата колона на [[Стратеш|„Рижата височина“]]. След прегрупиране след обяд преминават на западния бряг на река [[Осъм]] и частите на 2-та пехотна дивизия и 3-та пехотна дивизия щурмуват главният неприятелски [[редут]] при височината „Червен бряг“ и след ожесточен бой го превземат. 1-а Кавказка Казашка бригада с командир полковник [[Иван Тутолмин]] с флангови удар осъществява успешно преследване на разбития противник.
 
Оцелелите турски войници отстъпват в Плевен и от тях са сформирани два пехотни батальона. Осъзнавайки оперативното значение на Ловеч, Осман паша напуска на 22 август Плевен c 20 пехотни батальона и 3 артилерийски батареи и нощува св село [[Ралево]]. Ловеч пада преди неговите сили да достигнат до града. На 23 август е предотвратен неговият опит да атакува града. Освен отряда на генерал-майор Александър Имеретински в борбата се включват още два сборни отряда с командири полковник Александър Ребиндер и полковник Виктор фон Лауниц. В Ловеч е възстановено българското управление – второ освобождение. За окръжен началник е назначен подполковник [[Евгений Спокойски-Францевич]].
 
След тежки четиридневни сражения на 20, 21, 22 и 23 август, руските войници погребват в Ловеч труповете на 4200 турски офицери и войници.