Мехмед Кьорходжа: Разлика между версии

[[Исеин бей]], който приел доведените две деца като свои, ги изпратил да учат в град [[Пловдив]], в прочутото духовно училище „Имаретджамия“. След няколкогодишно учение Исмаил и Мехмед се завърнали със звание ходжи, като към имената им местните хора прикачили и по едно прозвище. Исмаил, който още от дете бил малко прегърбен, нарекли „Камбурходжа“, а Мехмед, на който едното око, още като дете било повредено от сипка (едра шарка), нарекли Кьорходжа. Преди смъртта си Исеин бей осиновил Мехмед с пълни права на наследник, а на Исмаил дал само няколко големи къса земя в „Камбурската махала“ и околностите ѝ. Освен това Исеин бей подарил на 3 [[Забърдо|забърдски]] семейства – роднини на жена му – места за къщи и градини в същата махала. Исмаил Камбурходжа бил назначен с берат за наследствен имам на чепеларските мюсюлмани, а Мехмед Кьорходжа, след осиновяването му, се прочул навсякъде в [[Родопи|Средна Родопа]], защото бил много учен и умен, при това наследил и и големи богатства, състоящи се от хиляди овце, планини и други недвижими имоти в град [[Гюмюрджина]]. Малко по-късно Мехмед Кьорходжа се удостоил с доверието и високата чест да бъде избран за [[войвода]] – управник на [[Област Смолян|Ахъчелебийската околия]], а това не станало по благоволение или по натиск от големци-управници, а по волята на самото местно население на Ахъчелебийската околия. Този избор е бил одобрен и потвърден от висшите турски управници от [[Цариград]] през 1750 година, като след това той и семейството му се преселват в околийското управително седалище на [[Смолян]] – село [[Райково]] и се настаняват да живеят в горната му махала.