Епифаний Шанов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Кафадаров е в източника - има го и сред учителите в семинарията - вероятно кавадарчанин
Ред 14:
== Биография ==
[[Файл:Roncalli, Peev, Theelen, Shanov and Kurtev.JPG|мини|дясно|260п|Монс. [[Дамян Теелен]], монс. [[Викенти Пеев]], монс. Анджело Ронкали, монс. Епифаний Шанов и монс. [[Кирил Куртев]] в София през 1929 г.]]
Роден в [[Казанлък]] на 18 октомври 1849 година със светското име '''Бончо Генчев Шанов'''. Първоначалното си образование получава в родното си място. От 12-годишен учи в [[Одринска българска католическа гимназия|училището на отците възкресенци]] в Одрин. Продължава образованието си в [[Рим]] и през 1873 година е ръкоположен за свещеник. Изпратен е да служи в [[Солун]], където прекарва дълги години. След оттеглянето на [[Лазар Младенов]], на 23 юли 1895 г., е ръкоположен за ливийски епископ и е назначен за [[Македонски български апостолически викариат|апостолически викарий в Македония]].<ref name="The Hierarchy"/> За седалище му първоначално е определен [[Кукуш]], където той е приет добре. Като резултат на това се увеличава броя на духовните звания и се развиват просветните и социални институции. Владиката Епифаний Шанов подпомага и дейността на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]. След Солунските атентати през май 1903 година, Епископ Епифаний и секретарят му [[Камче КадрифаковКафадаров]] успяват да спасят много българи от масовото клане в Солун, прибирайки ги в къщата си, която се ползва с екстериториалност.<ref name="spomeni 71">{{cite book |title= Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I |last=Крайничанецъ |first= Иван П|authorlink= |coauthors= |year=1942 |publisher=Печатница Крайничанецъ А. Д. |location=Скопие |isbn= |pages= 71 |url=http://www.strumski.com/books/Крайничанец.pdf |accessdate=}}</ref>
 
През 1909 година, притиснат и уморен от всички трудности, Шанов подава оставка, но тя не е приета от Апостолическия делегат в Цариград. Така Епифаний Шанов остава начело на Църквата по време на Балканските войни. През 1913 година, за празника Въздвижение на Светия кръст, епископът отива да служи архиерейска литургия в село [[Долни Тодорак]]. Шанов увещава пасомите си да се върнат в източното православие, тъй като западното духовенство не е вече в състояние да ги защити.<ref>Пловдивската епархийска църква и римокатолическите мисии в епархията: Църковно-историческо изследване, Румен Ваташки, Университетско издателство "Епископ Константин Преславски", 2004, стр. 90.</ref> След литургията гръцките войници го арестуват и изпращат на заточение първо на остров [[Наксос]] и после на остров [[Трикери]].