Строителни войски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Строителните войски''' в [[България]] са военизирана строителна организация, подчинена на строителното министерство или пряко на правителството, съществувала от 1920 до 2000 г.
[[Файл:On the road from Sofia Center to Rilski manastir 001.JPG|мини|250п|Централната сграда на ГУСВ (в София, (бул. „Цар Борис ІІІ“ 126), се ползва от СРССофийския районен съд]]
'''Трудовата повинност''' в [[България]] е задължение за полагане на общественополезен труд в интерес на държавата.
 
Първоначално е наричана '''Трудова повинност''', после '''Трудови войски''' (1940 – 1946).
 
== История ==
ВъведенаТрудовата повинност (задължение за полагане на общественополезен труд в интерес на държавата) е въведена на [[14 юни]] [[1920]] г. от правителството на [[Александър Стамболийски]], след като [[Ньойски договор|Ньойският договор]] значително ограничава числеността на [[Българската армия]]. Всички мъже и жени в определена възраст са задължени да работят ограничен период от време в полза на правителството, главно по строителни проекти. Създадена е организация със структура, известна като '''Трудова повинност'''. Пръв главен директор на „Трудова повинност“ е о.з. генерал [[Иван Русев]] (по-късно вътрешен министър при [[Александър Цанков]]). В края на 1920-те години, по време на разразилата се световна [[икономическа криза]] (позната като [[Великата депресия]]), правителствата за справяне с кризата широко използват подобна мярка – създаване на работни места чрез обществени строежи.
 
В края на 1920-те години, по време на разразилата се световна [[икономическа криза]] (позната като [[Великата депресия]]), за справяне с кризата правителствата широко използват подобна мярка – създаване на работни места чрез обществени строежи. Това осигурява на правителството евтина работна ръка, спомага за мащабно обучение на работници по новите строителни технологии. Освен това за България, след като [[Ньойски договор|Ньойският договор]] значително ограничава числеността на [[Българската армия]], тази политика осигурява допълнително обучен мобилизационен резерв.
Въвеждането на трудова повинност предизвиква обществено недоволство, както поради отнемането от домакинствата на работна сила, така и заради пряката намеса на държавата на строителния пазар, подбивайки цените на строителните услуги. То предизвиква и външнополитически проблеми, тъй като много държави виждат в мярката опит за заобикаляне на Ньойския договор чрез създаване на строго управлявана структура, която бързо може да прерасне във военизирана организация. От друга страна обаче тя, освен че осигурява на правителството евтина работна ръка и мобилизационен резерв, спомага за мащабно обучение на работници по новите строителни технологии.
 
Въвеждането на трудова повинност предизвиква обществено недоволство, както поради отнемането от домакинствата на работна сила, така и заради пряката намеса на държавата на строителния пазар, подбивайки цените на строителните услуги. То предизвиква и външнополитически проблеми, тъй като много държави виждат в мярката опит за заобикаляне на Ньойския договор чрез създаване на строго управлявана структура, която бързо може да прерасне във военизирана организация. ОтСлед друга страна обаче тя, освен че осигурявападането на правителството евтинана работнаА. ръкаСтамболийски и мобилизационен резерв, спомага за мащабно обучениеобхватът на работници потрудовата новитеповинност строителние технологииограничен.
След падането на правителството на А. Стамболийски обхватът на трудовата повинност е ограничен. По-късно организацията е преобразуврана в Строителни войски, които продължават да съществуват до 2000 г.
 
По-късно организацията е наричана '''Трудови войски''' (1940 – 1946), после е преименувана на '''Строителни войски''' (1969), които продължават да съществуват до 2000 г.
За нуждите от свръхсрочнослужещи кадри са обучавани строителни офицери във [[Висше строително училище|Висшето военно строително училище „Ген. Благой Иванов“]] в София.
 
За нуждите от свръхсрочнослужещи кадри са обучавани строителни офицери във [[Висше строително училище|Висшето военно строително училище „Ген. Благой Иванов“]] в София, създадено под името Школа за подготовка на трудови офицери още през 1938 г.
До 1989 г. в Строителните войски се призовават да отбият задължителната си военна служба наборници предимно от етнически малцинства (турци и цигани) и ограничено годни за бойна служба. Срочнослужешите преминават първоначална военна подготовка, както и обучение по строителни специалности. Структурата включва 7 строителни дивизии – 2 софийски, пловдивска, старозагорска, варненска, плевенска и бургаска. С този състав, макар и с недостатъчна военна подготовка и опит на срочнослужешите, Строителните войски може да се приравнят на [[армия]], представлявайки важен военен резерв на страната.
 
До 1989 г. в Строителните войски се призовават да отбият задължителната си военна служба наборници предимно от етнически малцинства (турци и цигани) и ограничено годни за бойна служба. Срочнослужешите преминават първоначална военна подготовка, както и обучение по строителни специалности. Структурата включва 7 строителни дивизии – 2 софийски, пловдивска, старозагорска, варненска, плевенска и бургаска. С този състав от десетки хиляди души, макар и с недостатъчна военна подготовка и опит на срочнослужешитесрочнослужещите, по численост и оперативна самостоятелност Строителните войски може да се приравнят на отделна [[армия]], представлявайки важен воененвоенно-мобилизационен резерв на страната.
 
Със закон от 01.09.2000 година ГУСВ (от '''Главно управление „Строителни войски“''' или '''Главно управление на строителните войски''') се преобразува в гражданско строително дружество „ГУСВ“ ЕАД ('''Главно управление „Строителство и възстановяване“'''). Държавното еднолично дружество е с принципал Министерството на регионалното развитие.
 
Голяма част от активите на дружеството са приватизирани. Към началото на подготовката за приватизацията (1999) ГУСВ разполага с личен състав от около 6400 души (численост на полк) – 5000 срочнослужещи (войници) и 1400 свръхсрочнослужещи (офицери и сержанти), притежава около 1800 сгради, съоръжения и оборудване, драгажен флот, 2 почивни станции, санаториум, поликлиника, ансамбъл, в. „Трудово дело“.<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/1999/07/10/251126_zapochna_preobrazuvaneto_na_gusv/ Започна преобразуването на ГУСВ] – в capital.bg, 10.07.1999 г.</ref>
Голяма част от активите на дружеството са приватизирани. Централната сграда на ГУСВ се ползва от [[Софийски районен съд|Софийския районен съд]]. Понастоящем дружеството е в недобро финансово състояние.
 
Голяма част от активите на дружеството са приватизирани. Централната сграда на ГУСВ се ползва от [[Софийски районен съд|Софийския районен съд]]. Понастоящем дружеството е в недобро финансово състояние.
КЕЧ е съкращение, "Квартирно експлоатационна част" и се отнася за строителните подразделения към [[Българска армия]] и бива често обърквано със Строителните войски поради сходствата -наборници предимно от етнически малцинства (турци и цигани) и липса на въоръжени наряди.<ref>[http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=13631&edition_id=196&format=html www.vestnikataka.com]</ref>
 
=== Наименования ===
През годините структурата е преименувана според претърпените реорганизации<ref>{{cite book | last = Екатерина| first = Белчева | last2 = Ефтимов | first2 = Т. | title = Пътеводител по фондовете на строителни войски в Държавен Военноисторически архив – Велико Търново (1920 – 2000) | location = София | year = 2000 | url = http://archives.government.bg/guides/9_P_SV.pdf}}</ref>:
* Главна дирекция „Трудова повинност“ (14 юни 1920 – 26 януари 1935)
Line 30 ⟶ 34:
* Главно управление „Строителни войски“ (4 април 1969 – 29 юни 2000)
 
=== Началници ===
Званията са към датата на заемане на длъжността.
 
{| class="wikitable"
! № !! звание !! име !! датипериод !! длъжност
|-
| 1. || Генералгенерал-майор || [[Иван Русев]] || 23 юни 1920 – 20 май 1921 || Главенглавен директор на Трудова„Трудова повинностповинност“
|-
| 2. || || [[Христо Стоянов (политик)|Христо Стоянов]] || 21 май 1921 1921 – 12 март 1923 || Главенглавен директор на Трудова„Трудова повинностповинност“
|-
| 3. || || [[Стоил Стефанов]] || 12 март 1923 – 9 юни 1923 || Главенглавен директор на Трудова„Трудова повинностповинност“
|-
| 4. || Генералгенерал-майор || [[Георги Стойнев]] || 1 юли 1923 – 7 октомври 1926 || Главенглавен директор на Трудова„Трудова повинностповинност“
|-
| 5. || Генералгенерал-майор || [[Асен Константинов]] || 7 октомври 1926 – 1 април 1934 || Главенглавен директор на Трудова„Трудова повинностповинност“
|-
| 6. || Полковникполковник || [[Георги Попов (офицер)|Георги Попов]] || 1 юни 1934 – 1 май 1935 || Главенглавен директор на Трудова„Трудова повинностповинност“
|-
| 7. || Полковникполковник || [[Димитър Николов (офицер)|Димитър Николов]] || 1 май 1935 – 30 май 1938 || Главенглавен директор на Трудова„Трудова повинностповинност“
|-
| 8. || Генералгенерал-майор || [[Антон Ганев]] || 31 май 1938 – 10 октомври 1943 || Командиркомандир на ТрудовиТрудовите войски
|-
| 9. || Полковникполковник || [[Константин Аврамов (офицер)|Константин Аврамов]] || 10 октомври 1943 – 9 септември 1944 || Командиркомандир на ТрудовиТрудовите войски
|-
| 10. || Полковникполковник || [[Георги Баев (офицер)|Георги Баев]] || 14 септември 1944 – 18 януари 1946 || Командиркомандир на ТрудовиТрудовите войски
|-
| 11. || Генералгенерал-лейтенант || [[Благой Иванов]] || 18 януари 1946 – 13 август 1949 || Командиркомандир на ТрудовиТрудовите войски, Главенглавен директор на Трудова„Трудова повинностповинност“
|-
| 12. || Генералгенерал-полковник || [[Ангел Цанев]] || 13 август 1949 – 4 юли 1951 || Главенглавен директор на Трудова„Трудова повинностповинност“
|-
| 13. || Полковникполковник || [[Павел Димов]] || 5 юли 1951 – 24 юни 1958 || Началникначалник на Трудова„Трудова повинностповинност“
|-
| 14. || Генералгенерал-полковник || [[Благой Пенев]] || 24 юни 1958 – 16 октомври 1973 || Началникначалник на Трудова„Трудова повинностповинност“, иначалник Строителнина Строителните войски
|-
| 15. || Генералгенерал-лейтенант || [[Тоньо Петков]] || 16 октомври 1973 – 30 април 1978 || Началникначалник на СтроителниСтроителните войски
|-
| 15. || Генералгенерал-полковник|| [[Васил Василев (генерал-полковник)|Васил Василев]] || 30 април 1978 – март 1993 || Началникначалник на СтроителниСтроителните войски
|-
| 15. || Генералгенерал-майор || [[Радослав Пешлеевски]] || март 1993 – април 1998 || Началникначалник на СтроителниСтроителните войски
|-
| 16. || Полковникполковник || [[Георги Папазов (офицер)|Георги Папазов]] || април 1998 – 29 юни 2000 || Началникначалник на СтроителниСтроителните войски, Командващкомандващ на СтроителниСтроителните войски
|}
 
== БележкиАналози ==
Отделно в Министерството на народната отбрана на НРБ и после в Министерството на отбраната на РБ функционира строително управление (дирекция) за изграждане и поддръжка на военни обекти. Подчинени са му служби и формирования за строителство и поддръжка, някои от последните познати със съкращението КЕЧ (от квартирно-експлоатационна част). Има сходства със Строителните войски - редовият личен състав се набира предимно от етнически малцинства (турци и цигани), няма въоръжени наряди. Структурата е преобразувана в държавно „Военно строителство инженеринг“ ЕООД, обявено за приватизиране през 2004 г.<ref>[http://www.vestnikataka.bg/2012/08/закриването-на-строителни-войски-отп-2/ „Закриването на Строителни войски отприщи бърз грабеж на имотите им – VII част“] – във vestnikataka.bg, 20.08.2012 г.</ref>
<references />
 
Подобни структури представляват също закритите и преобразувани (заедно със Строителните войски) в държавни предприятия на 31 декември 2001 г.:
== Литература ==
* [[Войски на Министерството на транспорта]] – наричани Транспортни войски (или железопътни войски), с около 8000 души личен състав, създадени през 1975г.; и
* [http://archives.government.bg/guides/9_P_SV.pdf Пътеводител по фондовете на Строителни войски в Държавен военноисторически архив – Велико Търново 1920 – 2000 г.]
* Войски на Комитета по пощи и далекосъобщения – наричани Съобщителни войски.
* [https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/1999/07/10/251126_zapochna_preobrazuvaneto_na_gusv/ Преобразуване на ГУСВ]
 
== Източници ==
<references />
 
== Вижте също ==
Line 86 ⟶ 93:
{{Портал|Военна история на България}}
 
[[Категория:ИсторияСтроителни навойски| България (1918 – 1945)]]
[[Категория:История на България (1945 – 1989)]]
[[Категория:Стопанска история на България]]
[[Категория:Военна история на България]]
[[Категория:История на труда]]
[[Категория:Труд в България]]
[[Категория:Принудителен труд]]
[[Категория:Строителство в България]]