Строителни войски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
'''Строителните войски''' в [[България]] са военизирана строителна организация, подчинена на строителното министерство или пряко на правителството, съществувала от 1920 до 2000 г.
[[Файл:On the road from Sofia Center to Rilski manastir 001.JPG|мини
Първоначално е наричана '''Трудова повинност''', после '''Трудови войски''' (1940 – 1946).
== История ==
В края на 1920-те години, по време на разразилата се световна [[икономическа криза]] (позната като [[Великата депресия]]), за справяне с кризата правителствата широко използват подобна мярка – създаване на работни места чрез обществени строежи. Това осигурява на правителството евтина работна ръка, спомага за мащабно обучение на работници по новите строителни технологии. Освен това за България, след като [[Ньойски договор|Ньойският договор]] значително ограничава числеността на [[Българската армия]], тази политика осигурява допълнително обучен мобилизационен резерв.
Въвеждането на трудова повинност предизвиква обществено недоволство, както поради отнемането от домакинствата на работна сила, така и заради пряката намеса на държавата на строителния пазар, подбивайки цените на строителните услуги. То предизвиква и външнополитически проблеми, тъй като много държави виждат в мярката опит за заобикаляне на Ньойския договор чрез създаване на строго управлявана структура, която бързо може да прерасне във военизирана организация. От друга страна обаче тя, освен че осигурява на правителството евтина работна ръка и мобилизационен резерв, спомага за мащабно обучение на работници по новите строителни технологии.▼
▲Въвеждането на трудова повинност предизвиква обществено недоволство, както поради отнемането от домакинствата на работна сила, така и заради пряката намеса на държавата на строителния пазар, подбивайки цените на строителните услуги. То предизвиква и външнополитически проблеми, тъй като много държави виждат в мярката опит за заобикаляне на Ньойския договор чрез създаване на строго управлявана структура, която бързо може да прерасне във военизирана организация.
По-късно организацията е наричана '''Трудови войски''' (1940 – 1946), после е преименувана на '''Строителни войски''' (1969), които продължават да съществуват до 2000 г.
За нуждите от свръхсрочнослужещи кадри са обучавани строителни офицери във [[Висше строително училище|Висшето военно строително училище „Ген. Благой Иванов“]] в София.▼
▲За нуждите от свръхсрочнослужещи кадри са обучавани строителни офицери във [[Висше строително училище|Висшето военно строително училище „Ген. Благой Иванов“]] в София, създадено под името Школа за подготовка на трудови офицери още през 1938 г.
До 1989 г. в Строителните войски се призовават да отбият задължителната си военна служба наборници предимно от етнически малцинства (турци и цигани) и ограничено годни за бойна служба. Срочнослужешите преминават първоначална военна подготовка, както и обучение по строителни специалности. Структурата включва 7 строителни дивизии – 2 софийски, пловдивска, старозагорска, варненска, плевенска и бургаска. С този състав, макар и с недостатъчна военна подготовка и опит на срочнослужешите, Строителните войски може да се приравнят на [[армия]], представлявайки важен военен резерв на страната.▼
▲До 1989 г. в Строителните войски се призовават да отбият задължителната си военна служба наборници предимно от етнически малцинства (турци и цигани) и ограничено годни за бойна служба. Срочнослужешите преминават първоначална военна подготовка, както и обучение по строителни специалности. Структурата включва 7 строителни дивизии – 2 софийски, пловдивска, старозагорска, варненска, плевенска и бургаска. С този състав от десетки хиляди души, макар и с недостатъчна военна подготовка и опит на
Със закон от 01.09.2000 година ГУСВ (от '''Главно управление „Строителни войски“''' или '''Главно управление на строителните войски''') се преобразува в гражданско строително дружество „ГУСВ“ ЕАД ('''Главно управление „Строителство и възстановяване“'''). Държавното еднолично дружество е с принципал Министерството на регионалното развитие.
Голяма част от активите на дружеството са приватизирани. Към началото на подготовката за приватизацията (1999) ГУСВ разполага с личен състав от около 6400 души (численост на полк) – 5000 срочнослужещи (войници) и 1400 свръхсрочнослужещи (офицери и сержанти), притежава около 1800 сгради, съоръжения и оборудване, драгажен флот, 2 почивни станции, санаториум, поликлиника, ансамбъл, в. „Трудово дело“.<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/1999/07/10/251126_zapochna_preobrazuvaneto_na_gusv/ Започна преобразуването на ГУСВ] – в capital.bg, 10.07.1999 г.</ref>
Голяма част от активите на дружеството са приватизирани. Централната сграда на ГУСВ се ползва от [[Софийски районен съд|Софийския районен съд]]. Понастоящем дружеството е в недобро финансово състояние.▼
▲
=== Наименования ===
През годините структурата е преименувана според претърпените реорганизации<ref>{{cite book | last = Екатерина| first = Белчева | last2 = Ефтимов | first2 = Т. | title = Пътеводител по фондовете на строителни войски в Държавен Военноисторически архив – Велико Търново (1920 – 2000) | location = София | year = 2000 | url = http://archives.government.bg/guides/9_P_SV.pdf}}</ref>:
* Главна дирекция „Трудова повинност“ (14 юни 1920 – 26 януари 1935)
Line 30 ⟶ 34:
* Главно управление „Строителни войски“ (4 април 1969 – 29 юни 2000)
=== Началници ===
Званията са към датата на заемане на длъжността.
{| class="wikitable"
! № !! звание !! име !!
|-
| 1. ||
|-
| 2. || || [[Христо Стоянов (политик)|Христо Стоянов]] || 21 май 1921 1921 – 12 март 1923 ||
|-
| 3. || || [[Стоил Стефанов]] || 12 март 1923 – 9 юни 1923 ||
|-
| 4. ||
|-
| 5. ||
|-
| 6. ||
|-
| 7. ||
|-
| 8. ||
|-
| 9. ||
|-
| 10. ||
|-
| 11. ||
|-
| 12. ||
|-
| 13. ||
|-
| 14. ||
|-
| 15. ||
|-
| 15. ||
|-
| 15. ||
|-
| 16. ||
|}
==
Отделно в Министерството на народната отбрана на НРБ и после в Министерството на отбраната на РБ функционира строително управление (дирекция) за изграждане и поддръжка на военни обекти. Подчинени са му служби и формирования за строителство и поддръжка, някои от последните познати със съкращението КЕЧ (от квартирно-експлоатационна част). Има сходства със Строителните войски - редовият личен състав се набира предимно от етнически малцинства (турци и цигани), няма въоръжени наряди. Структурата е преобразувана в държавно „Военно строителство инженеринг“ ЕООД, обявено за приватизиране през 2004 г.<ref>[http://www.vestnikataka.bg/2012/08/закриването-на-строителни-войски-отп-2/ „Закриването на Строителни войски отприщи бърз грабеж на имотите им – VII част“] – във vestnikataka.bg, 20.08.2012 г.</ref>
<references />▼
Подобни структури представляват също закритите и преобразувани (заедно със Строителните войски) в държавни предприятия на 31 декември 2001 г.:
* [[Войски на Министерството на транспорта]] – наричани Транспортни войски (или железопътни войски), с около 8000 души личен състав, създадени през 1975г.; и
* Войски на Комитета по пощи и далекосъобщения – наричани Съобщителни войски.
== Източници ==
▲<references />
== Вижте също ==
Line 86 ⟶ 93:
{{Портал|Военна история на България}}
[[Категория:
| |||