МиГ-23: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст |
мРедакция без резюме |
||
Ред 17:
|модификации със собствени статии=[[МиГ-27]]
}}
'''МиГ-23''' ({{lang|ru|Микоян и Гуревич МиГ-23}}, [[название на НАТО]]: '''Flogger''') е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[изтребител]] от трето поколение. Той е първият съветски изтребител, използващ [[Ракета въздух-въздух|ракети от клас „въздух-въздух“]] със средна далечина на действие, поразяващи цели отвъд пределите на визуалното откриване. Производството му започва през 1970 г. и приключва в средата на
▲'''МиГ-23''' ({{lang|ru|Микоян и Гуревич МиГ-23}}, [[название на НАТО]]: '''Flogger''') е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[изтребител]] от трето поколение. Той е първият съветски изтребител, използващ [[Ракета въздух-въздух|ракети от клас „въздух-въздух“]] със средна далечина на действие, поразяващи цели отвъд пределите на визуалното откриване. Производството му започва през 1970 г. и приключва в средата на 80-те години с над 5000 произведени екземпляра. Изтеглен е от експлоатация в [[Русия]] и повечето държави от бившия [[Варшавски договор]], но остава в експлоатация в много държави от [[Третия свят]].
== История на създаване на самолета ==
През 1961 г. в [[ОКБ МиГ]] започват работата над изтребител от ново поколение, условно наречен МиГ-23.
[[Файл:Mig23 d1.gif|мини|Схема на МиГ-23 от първите модификации]]
Аеродинамичните изследвания на криле с изменяема стреловидност проведени в [[ЦАГИ]] показват, че при използването на малка стреловидност (10 – 15°) характеристиките при излитане и кацане значително се подобряват и минимално допустимата полетна скорост може още да се намали. При стреловидност от порядъка на 35 – 45° се осигуряват добри аеродинамика и маневреност на [[Скорост на звука|околозвукови скорости]], а при стреловидност от 60 – 70° могат да се достигат високи свръхзвукови скорости, както и да се извършват полети на малки височини с висока приборна скорост.
Line 29 ⟶ 28:
Не е изключено в проектирането на новия самолет да има и в известна степен западно влияние – руснаците са изключително впечатлени от разчетните характеристики и многорежимността на новия американски тежък тактически изтребител с променлива стреловидност на крилото [[F-111]].
[[Файл:Mikoyan 23-01.png|мини|Схема на варианта с подемни двигатели „23 – 01“]]
Въпреки че вариантът с подемни двигатели има по-малко поддръжници сред конструкторите, все пак е решено да се построят два прототипа на новия МиГ-23 – единият с подемни двигатели, другият с изменяема стреловидност на крилото. Прототипът с подемни двигатели е обозначен условно като „23 – 01“ (може да се срещне и като '''МиГ-23ПД''' или '''МиГ-23УВП'''. Той е с триъгълно крило (като при [[МиГ-21]]) и освен с маршевия двигател Р-27Ф-300 (мощност 5200 кгс, на форсаж 7800 кгс), той разполага и с два подемни двигателя РД-36-35 (2350 кгс), използвани при излитане и кацане.
Прототипът с изменяема стреловидност на крилото е условно обозначен като „23 – 11“. Оборудван е с високоразположено крило с променлива геометрия, което може да се установява на ъгли на стреловидност 16°, 45° и 72°; двигателят е същия като при „23 – 01“. Машината излита за първи път на 9 юли 1967 г., като още при втория полет е изпробвано изменението на стреловидността на крилото. Първоначалните изпитания преминават сравнително успешно, като са построени общо девет прототипа, обозначени от „23 – 11/1“ до „23 – 11/9“ и машината е препоръчана за серийно производство. В края на 1969 г. МиГ-23 (машини от първия сериен вариант МиГ-23С) е предаден на държавни изпитания. За разлика от [[МиГ-21]], чиито изпитания продължават около година, при МиГ-23 те се проточват четири години (като в това време производството на самолета върви и забележките се отстраняват в движение). Прояват се доста проблеми, някои свързани с конструкцията, други (основните и доста сериозни) – с несъвършените производствени технологии. След дълга работа проблемите в известна степен са отстранени.
Line 37 ⟶ 36:
[[Файл:Mig-23s.jpg|мини|МиГ-23С]]
* '''МиГ-23С''' – Базов сериен вариант на изтребителя. Първия му полет е на 21 май 1969 г. Той е разчетен за новата бордова [[РЛС]] РП-23 „Сапфир-23“, но тя още не е готова и затова първите машини са със старите РЛС РП-22, използвани на модернизираните МиГ-21. Това налага ограничения и във въоръжението – първите серийни МиГ-23 могат да носят по четири ракети „въздух-въздух“ от типовете [[К-13|Р-3Р/Р-3С или Р-13М]]. За борба с наземни цели самолетите носят ракети [[Х-66]] или [[Х-23]], бомби с калибър 50 – 500 кг, както и блокове с неуправляеми ракетни снаряди [[С-5]] или [[С-24]]. В периода 1969 – 1970 в завод „Знаме на труда“ (дн. [[МАПО]]), където е организирано производството на новия изтребител са произведени около 50 МиГ-23С, след което се преминава към модернизирани варианти на машината (със същото обозначение) с нови двигатели с повишена мощност.
* '''МиГ-23М''' („23-11М“) – Следваща модификация на изтребителя, първият полет е през юни 1972 г.
* '''МиГ-23МС''' – Първата модификация предназначена за износ. Появява се през 1973 г. Електрониката е опростена (РЛС „Сапфир-21“), ограничен е и наборът от въоръжение – самолетът може да носи ракети въздух-въздух само с малка далечина на полета.
[[Файл:MiG-23MF HuAF 1.jpg|мини|Унгарски МиГ-23МФ]]
* '''МиГ-23МФ''' – Експортна модификация, предназначена за държавите от [[Варшавския договор]]. Създадена през 1977 г. на базата на МиГ-23М, тя се отличава от базовата си версия с леко опростеното си радиоелектронно оборудване (РЛС Сапфир-23Э, ''Э – экспортный'', експортен). Известна част от машините МиГ-23М са преоборудвани в МиГ-23МФ. Първата съюзна държава, която получава новия изтребител е [[България]] през 1978 г.
* '''МиГ-23МЛ''' („23 – 12“) – Появата на американските изтребители от четвърто поколение [[F-15]] и [[F-16]] и забавянето на съответните руски разработки ([[Су-27]] и [[МиГ-29]]), довеждат до появата през 1976 г. на модификацията МиГ-23МЛ. Основното изискване е повишаването на маневреността и есплоатационното претоварване. Това е постигнато като самолетът е олекотен с близо 1250
* '''МиГ-23П''' („23 – 14“) – Модификация като изтребител-прехващач на базата на МиГ-23МЛ, създадена през 1977 г. Променено е електронното оборудване, тъй като системите за насочване в авиациата на [[ПВО]] са по-различни от тези във ВВС. Самолетът постъпва на въоръжение в периода 1978 – 1979 г., заменяйки остарелите [[Су-9]] и [[Су-11]]. Първоначално самолетът запазва възможностите си за удари по наземни цели, но през 1989 г. всички машини от тази модификация са преработени да използват само оръжие от клас „въздух-въздух“.
* '''МиГ-23МЛА''' – Модификация на МиГ-23МЛ за ВВС, близка по възможности до МиГ-23П. Снабдена е с усъвършенствана електроника и получава възможност да носи по-съвременно оръжие. Самолетът има възможност да поразява цели във височинен диапазон 40 – 24 000 м, което му позволява да се бори с новопоявилите се [[крилата ракета|крилати ракети]]. В периода 1978 – 1983 г. са произведени 1100 машини от тази версия.
[[Файл:MiG-23MLD.jpg|мини|МиГ-23МЛД]]
* '''МиГ-23МЛД''' („23 – 18“)
* '''МиГ-23-98''' – Модификация създадена през 1998 – 1999 г. за евентуален експорт притежаваща съвременно руско електронно оборудване и въоръжение.
* '''МиГ-23УБ''' – Двуместен учебно-боен вариант на базата на МиГ-23С, създаден през 1969 г.
Line 54 ⟶ 53:
=== Изтребително-бомбардировъчни варианти ===
[[Файл:Mig 23.jpg|мини|Скосената носова част на изтребител-бомбардировач МиГ-23БН. Вижда се отворът за лазерния далекомер]]
* '''МиГ-23Б''' – В края на 1960-те г. в СССР няма изтребител-бомбардировач, който да задоволява изискванията, породени от бързото развитие на военната техника и технологии. Нужен е многорежимен самолет, който да замени остарелите [[МиГ-17]] и [[Су-7|Су-7Б]]. При тогавашното ниво на аеродинамиката такъв самолет може да бъде само с крило с изменяема стреловидност. По проблема се работи в конструкторските бюра на [[Павел Сухой|Сухой]] и [[Артьом Микоян|Микоян]] – първите преработват Су-7Б в [[Су-17]], а в ОКБ МиГ решават да разработят ударен вариант на базата на току-що създадения МиГ-23. През 1969 – 1970 г. на базата на МиГ-23С е разработена модификацията МиГ-23Б. Тъй като се оказва, че
[[Файл:MiG-23BN-1998.jpg|мини|чешки МиГ-23БН]]
* '''МиГ-23БН''' – Модификация на МиГ-23Б, появила се през 1973 г. Двигателят е Р-29-300, монтирано е по-съвършено радиоелектронно оборудване. Тази модификация се произвежда основно за износ. Построени са 450 машини, само малка част от които постъпват в съветските ВВС. Известно количество снети от въоръжение МиГ-23М са преработени във вариант МиГ-23БН.
Line 146 ⟶ 145:
== Бойна биография ==
Бойният дебют на самолета е в [[Близкия
В сраженията участват и ударните МиГ-23БН, които съвместно със [[Су-22|Су-22М]] унищожават около 80 [[танк]]а и два [[пехота|пехотни]] [[батальон]]а, като са загубени 14 машини.
Line 152 ⟶ 151:
През 1983 г. Сирия получава и МиГ-23МЛД с ракети Р-24Р/Р-24Т, с които по съветски данни са свалени три F-15 и един [[F-4 Phantom II|F-4E]] без загуби, но към тези данни трябва да се подхожда с резерви.
[[Файл:Iraqi mig-23.jpg|мини|Иракски МиГ-23, унищожен при операция [[Пустинна буря]]]]
МиГ-23 участват от иракска страна и в [[Ирано-иракска война|Ирано-иракската война]]. Няма точни данни за действията на самолетите, които са от вариантите МС, МЛ и БН. Известни са два успешни рейда на МиГ-23БН (модернизиран в Ирак със система за [[дозареждане във въздуха]]) срещу ирански [[петрол]]ни терминали в [[Персийския залив]]. Съветските МиГ-ове в Ирак са пригодени да използват ракетно въоръжение западен образец, както и [[Франция|френските]] [[Mirage F-1|Mirage F-1EQ]] са пригодени да използват съветско въоръжение. Според руски данни самолетът, успешно атакувал американската [[фрегата]] [[USS Stark (FFG-31)|„Старк“]] с ракети [[Екзосет]] в Персийския залив е именно МиГ-23<ref>Владимир Ильин. МиГ-23: долгий путь к совершенству. Авиация и время. 2/2000, стр. 41
По време на [[Война в Персийския залив (1990-1991)|Войната в залива 1991 г.]] загубите понесени от МиГ-23 са 6 – 8 машини, свалени от F-15. Има сведения, че двойка МиГ-23МЛ сваля над [[Багдад]] [[Италия|италиански]] [[Panavia Tornado|Tornado ADV]].
В [[Ангола]] воюват около 50 машини от версиите МФ, МЛ и БН. Те са пилотирани от [[Куба|кубински]] пилоти и се сражават срещу бунтовниците от [[УНИТА]] и ВВС на [[ЮАР]]. Те свалят три южноафрикански самолета (Mirage F-1AZ, [[Mirage III]] и [[Impala]]) при свои загуби от 4 машини, от които две в резултат на диверсия и една свалена по
[[Либия|Либийските]] МиГ-23МС/БН участват във [[Чадско-либийски конфликт|войната в Чад]]. МиГ-23 са активни участници и в първия [[инцидент в залива Сидра (1981)|инцидент в залива Сидра през 1981 г.]] Няколко самолета са унищожени на земята в хода на американската наказателна [[операция Елдорадо каньон]] през 1986 г., а при втория [[инцидент в залива Сидра (1989)|инцидент в залива Сидра през 1989 г.]], американски изтребители [[F-14 Tomcat]] свалят два МиГ-23МС.
Съветските МиГ-23 участват във [[Афганистанска война (1979-1989)|войната в Афганистан]]. През 1984 г. в Афганистан е прехвърлен 120-и ИАП (изтребителен авиополк) с 36 МиГ-23МЛД, които воюват до януари 1989 г. Там МиГ-23 изпълняват основно задачи по наземни цели, но има и няколко срещи с пакистански F-16, при една от тях при
МиГ-23БН участват и от [[Етиопия|етиопска]] страна
МиГ-23 показва доста добра способност за незабележимо проникване във въздушното пространство на други държави. През 1989 г. сирийски пилот с МиГ-23МЛД пресича на малка височина израелската граница и каца на военно летище, искайки [[политическо убежище]]. През същата година кубински пилот с МиГ-23 по същия начин бяга в САЩ. И в двата случая присъствието на МиГ-овете във въздушното пространство е открито едва когато те приближават летищата и започват радиопреговори за кацане. През същата тази 1989 г. либийски МиГ-23 се разбиват в планински масиви в Южна Италия и о-в Крит. И в двата случая не са открити от ПВО на държавите.
Отново през тази 1989 г. става друг, до известна степен доста куриозен случай, показващ „своенравието“ на първите модификации на МиГ-23. На 4 юли съветски МиГ-23 излита от летище в [[Полша]], но на височина 130 м форсажът на двигателя се самоизключва и оборотите падат под критичния минимум. Пилотът не успява да се справи със ситуацията и катапултира, но двигателят увеличава оборотите и самолетът продължава да набира височина. Малко по-късно МиГ-ът пресича въздушната граница на [[Германия|ФРГ]] на височина 12 000 м и само 10
== Оператори ==
Line 184 ⟶ 183:
=== Изведен от експлоатация ===
* [[Файл:Flag of Afghanistan.svg|20px]] [[Афганистан]]
* [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px]] [[Военновъздушни сили на България|България]] – 90 броя
* [[Файл:Flag of East Germany.svg|20px]] [[Германска демократична република]]
* [[Файл:Flag of Germany.svg|20px]] [[Германия]]
Line 205 ⟶ 204:
Първите МиГ-23, постъпили на въоръжение в [[Военновъздушни сили на България|българските ВВС]] са от варианта МиГ-23МФ. Това са 12 машини, които през ноември 1978 г. влизат в състава на 1-ва [[ескадрила]] от 18-и ИАП, базирана на авиобаза [[Доброславци]]. Пристигат и МИГ-23БН, в 25-и ИБАП „Чешнегирово“. Заедно с тях пристигат и три МиГ-23УБ. В края на 1983 г. България получава още осем МиГ-23МЛА, а през 1984 – 1985 г. – 16 МиГ-23МЛД в експортен вариант, базирани в [[Габровница (Област Монтана)|Габровница]], като с тях пристигат и още пет МиГ-23УБ. Последните МиГ-23, получени от българските ВВС са пет МиГ-23МЛД втора ръка от варианта за съветските ВВС, доставени през 1992 г.
При катастрофи и аварии са загубени общо 8 самолета и трима пилоти (в периода 1982 – 1989 г.)<ref>Отива ли си МиГ-23? Защо? Клуб Криле, 10/2001, стр. 6
== Литература ==
* Владимир Ильин. МиГ-23:долгий путь к совершенству. Авиация и время. 2/2000
* Иван Бориславов, Ал. Младенов. Реактивните самолети. Т. 6. Еър груп 2000
* Виктор Шунков. Енциклопедия Бойни самолети. Литера Прима. София, 1999
* Владимир Пампоров. Аз и МиГ-23
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
|