Български обичаи: Разлика между версии

'''Българските обичаи''' са специфични за [[България]] и [[българи]]те, разнообразни или постоянно повтарящи се действия на народа, свързани с почитането на бога, свети мъченици, национални герои, природата, здравето на хората, гонене на зли духове и т.н. Хората от поколения предават устно историите, свързани с тях, като по този начин запазват [[българска култура|националната култура и наследство]].

* [[Лазаруване]] ([[Лазаров ден]]),

* [[нестинарство|Нестинарски танци]],

* [[Сирни заговезни]]/[[Ората копата|Ората копата]] – Паленепалене и прескачане на огън за здраве и въртене на запалени оратници,

* [[Сурва]] (на нова година), [[кукери]] (на новаНова година и Сирни Заговезнизаговезни) и [[коледуване|коледари]] (на [[Коледа]]),

* [[Тричане на куче]] (Бесене на кучета, Люлеене на кучета) на [[Песи понеделник]]<ref>Василева, Маргарита. Календарни празници и обичаи. В: Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. БАН. София, 1974. стр. 320.</ref>

*Хвърляне на върбови клонки на [[Цветница]],

* ''Маринов, Димитър''. Народна вяра и религиозни народни обичаи. Второ фототипно издание. – София, 1994.

* ''Маринов, Д.'' Жива старина. Книга перва: Верванията или суеверията на народа. – Русе, 1891. 189 с.