Пейчо Пейчев: Разлика между версии

Роден е на 5 февруари 1913 г. в гр. [[Монтана|Фердинанд]] в семейството на обущарски работник. Родителите му са членове на [[БКП]], подпомагат борбите на комунистическата партия през септември 1923 г. и по време на партизанското движение 1941 – 1944 г. Учи в родния си град и във Втора мъжка гимназия – [[София]] (1929 – 1931 г.), организира марксистко-ленински кръжок и ученически стачки. От 1932 г. е студент по философия, по-късно педагогика, в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]], член е на Централното университетско настоятелство на БОНС и на [[БКП]]. През 1934 г. след провал в студентските организации на БОНС е арестуван и осъден на 6 месеца условно и въдворяване по местожителство. През годините на интерниране в родния си град се включва в работата на комитетите на [[Българска комунистическа партия|Работническата партия]] и [[Работническия младежки съюз]], където е избран за техен член. След 1935 г., участва във [[Монтана|Фердинанд]] в изграждането на комитети на [[Народен фронт|Народния фронт]] заедно със социалдемократи, земеделци демократи и др. Избран е за секретар на околийския комитет на [[БКП]] в града. През 1936 г. организира група доброволци за [[Испания]], но след провал е осъден задочно на 3 години лишаване от свобода, продължава дейността си в нелегалност като инструктор на Окръжния комитет на [[БКП]] в [[София]] и на ЦК на [[БКП]]. През 1938 г., след рождението на престолонаследника [[Борис ІІІ|княз Борис]] (1937 г.) и извършеното в страната общо помилване, възобновява студентството си, оженва се за Елка Хаджиева, а през следващата година е призован на военна служба в ШЗО. Продължава активната си комунистическа дейност, оказва съдействие със съпругата си за намиране на квартири и устройване на срещи и събрания на членове на ЦК на [[БКП]]. Арестуван е през 1942 г. след провал в ЦК на [[БКП]] и е интерниран в с. [[Кръстополе|Еникьой]], Ксантийско ([[Гърция]]), където прекарва 9 – 10 месеца. През пролетта на 1944 г., поради бомбардировките в [[София]], семейството му е евакуирано в с. [[Караш]], Врачанско, където остава до 5 – 6 септември 1944 г. Участва в дейността по завземане и укрепване на властта на [[ОФ]] на 9 септември 1944 г. в [[София]], организира младежи за фронта и др. На 17 септември е назначен за помощник-командир на І-ва танковаБронираната бригада и участва в първата фаза на войната против хитлеристка [[Германия]], след което е помощник-командир на бронетанковите войски в [[МНО]]. От 1945 до 1949 г. е курсант във [[Военна академия на бронетанковите войски|военната академия на бронетанковите войски „Сталин“]] в [[СССР]], след завършването ú (1949 г.) е назначен за командир на танкова дивизия в [[Казанлък]]. Следва назначение на длъжността началник на управление „Бронетанкови войски и автотракторна техника“ при [[МНО]] (юни 1950 г.) и заместник-началник по инженерно-техническата подготовка във [[Военна академия]] „[[Г. С. Раковски]]“ (1959 г.). През юни 1961 г. е уволнен от действителна военна служба с военно звание генерал-майор. Председател на ИК на ГОНС [[Монтана|Михайловград]] през периода февруари 1964 – февруари 1966 г. Умира на 26 март 1996 г. в София.<ref>Държавен архив – Монтана ф.1569, оп. 1, а. е. 77 – Автобиография на генерал-майор Пейчо Иванов Пейчев; Държавен военноисторически архив – В. Търново, Лично кадрово дело № 5081 на ген.-майор Пейчо Иванов Пейчев.</ref> Награждаван е с орден „За храброст“, IV ст., 2 кл., „Св. Александър“, III ст., м.о. и съветския орден „Червено знаме“<ref>Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 458</ref>.