Паметник на Васил Левски (София): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член
м Bot: Automated text replacement (- в в + във в)
Ред 29:
 
Работата е подновена през 1884 г. след създаването на специална комисия със секретар Христо Ковачев, който бил учител, близък съратник на Апостола и член на Софийския революционен комитет преди Освобождението. В Постановление № 5 от 25 юли 1885 г.<ref>Постановление № 5 от 28 юли 1885 г. включва предложение от основателя на Софийския революционен комитет Христо Ковачев, „''че е много хубаво и своевременно да се извадят по подобающия начин священните останки на знаменития покойник от гроба и да ся поставят тържествено в основите на строющия ся за него памятник“''. .. ''„софийските граждане Димитрий Н. Коцов и Георгий Атанасов знаяли мястото, гдето се намира гроба, който съдържа священния прах на храбрий наш борец Левский, защото те съприсъствували на погребението му“. „Но тъй като там гдето е тоя гроб, има и други гробища, а пък положително не ся знае кой именно е той, а се знае от споменатите само местността, гдето се намира, то за това ще требва да се откопаят неколко гробове, и за да може да се намерят костите на починалия герой, които се познавали по следующите знакове:<br>''
1. костьта на главата на Левский зад десното ухо е разрушена от куршум, който го е пробил ввъв време на нещастното негово хващание от турските власти и<br>
2. на горната челюст отстрана има един преден зъб наполовин счупен.“''<br>''
Предложението е прието единодушно и е решено ''„да се похарчи нуждната сума по испълнението“'' му.</ref> на тази комисия е записано: ''„Да се извадят костите на Апостола от гробищата и се поставят тържествено в основите на паметника като лицата Димитър Н. Коцов и Георги Анастасов (софийски жители) посочат где се намира гробът на Левски, понеже са присъствали на погребението му.“'' За неговото окончателно завършване през следващите години са събирани многократно пари от населението, а от бюджета на общината и държавата също са били отделяни значителни средства. Паметникът на Левски се строи цели 16 г. и струва 70 000 златни лева. Още при откриването му през 1895 г. тази чиновническа леност и разсипия е силно критикувана. Антон Митов по тозеи повод пише: ''„Като го сравним с обелиска във Флоренция, въздигнат в памят на освобождението им от австрийците, който е много по-висок от Софийския, като при това е съставен от цел монолит из червен полирован гранит и който е струвал само 11 000 лева, то человек неволно дохожда в ужас.“'' Според Митов реалната цена на паметника на Левски е 10 000 лева, а останалите 60 000 лева са отишли за ''„фокуси“''. <ref name=":0">[http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1771870 Росен Янков, Военни дълбаят под паметника на Левски, 168 часа, рубрика Наука, 14.02.2013 г.]</ref> За откриването е имало подробен сценарий, който е бил предварително обявен на населението и е включвал тържествена процесия с начало черквата „Свети Крал“ по маршрут през центъра на София покрай Народното събрание и завой към паметника. Там Стоян Заимов произнесъл реч, чийто оригинал се съхранявал в Столичната общинска библиотека<ref>Марин Калонкин, „Величието на Васил Левски“, „Аскони-Издат“, С 2008, стр. 146</ref>.