Уикипедия

Българско овчарско куче: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{обработка|форматиране}}
Българското овчарско куче е порода с хилядолетна история и началото й датира от формирането на българската народност през периода от V до X-ти век, когато на няколко етапа по нашите земи са се установили траки, славяни и прабългари. Те са се смесили със „завареното” местно население – така наречените „предславянски народи”. Всеки от тези народи е идвал, придружен от своите домашни животни – овце, кози, говеда, кучета. Разбира се, огромно влияние върху формирането на българското овчарско куче оказват местният климат, природни дадености и присъщото на хищниците поведение. Водената векове наред народна селекция довежда до формирането на стабилна и достатъчно еднотипна популация в региона, отличаваща се с ръст над средния, масивност, издръжливост, гъста и обилна козина, гъвкава и приспособима психика, борбен характер и разностранно развити качества.
{{Кучешка порода
Такова заварва местното куче Освобождението. Новообособилите се държавни граници и рязкото ограничаване на маршрутите на стадата дават нужния тласък към консолидация на типичните местни отродия за формиране на същинската порода. „Чобанско” куче по това време има в почти всеки селски дом. За разностранността, гъвкавостта и поголовното разпространение на българското овчарско куче може да свидетелства фактът, че то бива взето на служба в новооснованите Гранични войски и остава основна използваща се там порода чак до след Втората световна война, когато бива заменено от по-модерните овчарки по модел на СССР.
|name= Българско овчарско куче (БОК)
Първата и особено Втората световна война оказват пагубно влияние върху селското стопанство на България. Кучето е отречено като елемент на остаряла и неефективна „селскостопанска методология” и е почти унищожено заедно с традиционното животновъдство в планинските райони.
|image=Vranjo_Burigan.jpg|150 pix|
Официалната дейност за възстановяването на породата започва през 1970 г. с изготвянето на стандарт от д-р Тодор Гайтанджиев, чиито усилия по онова време „не срещнали търсената подкрепа”. Първите клубове за овчарско куче се организират в периода 1990-1993 г. и за кратко време се извършва огромна дейност по проследяването на произхода на кучетата в страната, описването и маркирането им. Българското овчарско куче получава първото си международно признание – от UCI през 2007 г. и прави и първия си „признат” прощъпулник на международната сцена – организирана от клуба група с 12 кучета посещава Световното първенство на UCI в гр. Лимбург – Германия.
|image_caption=Bulgarian Shepherd
През 2009 г. под №203 породата е призната и от втора голяма международна организация – IKU (International Kennel Union). През същата година група с БОК пътува заедно със собственици на българско лудогорско гонче и няколко други породи (лабрадор, акита и др.) за Москва, където през декември се провежда „Кубок Мира” (Световната купа) на ИКУ. Българското овчарско куче се представя отлично и завоюва симпатиите на съдии и публика. През 2011 г. породата е официално регистрирана в системата на Alianz Canine Worldwide (ACW), а през 2012 г. – от World Cynologic-Hunting-Sports Alliance (WCHSA). Въпреки положените досега усилия, породата не е призната от FCI
|height= мъжки: 68 см -78 см <BR> женски: 66 см – 69 см
|weight= мъжки: 55 – 80 кг <BR> женски: 45 – 65 кг.
|country= [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|ръб|20px]] [[България]]
|year=
|fcigroup=
|fcisection=
|fcinum= ?
|fcistd= http://www.brfk.org/balgarsko-ovcharsko-kuche
|category =
|
|}}
'''Българското овчарско куче''' е новосъздадена порода куче. Огромно влияние върху формирането на съвременното българско овчарско куче оказва стремежът към създаване на много едро куче компаньон, подходящо по-скоро за градска среда и изложбен ринг. Няма данни екземпляри от новосъздадената порода да са използвани като традиционно пастирско куче. За основа е използвана старата автохтонна порода овчарско куче на номадите известна и днес като [[Каракачанско куче]]. Тя се отличава с ръст над средния, масивност, издържливост, гъста и обилна козина, гъвкава и приспособима психика, борбен характер и разностранно развити качества. На нейна основа, след 2001 г. международен FCI съдия Стефан Попов и съратници създават нова порода-съвременното българско овчарско куче. За целта се използват активно едри, масивни екземпляри, дооформяни през последните 20 години чрез хаотично вливане на кръв от сродни породи – средноазиатска овчарка, кавказка овчарка, санбернар, нюфаундленд, московски страж и др.
 
Българското овчарско куче не фигурира в списъка на Международната федерация по кинология (FCI) нито като самостоятелна порода, нито като вариант на порода. Признато е само от три частни, алтернативни на FCI кучелюбителски организации с българо-руски генезис: Alianz Canine Worldwide, Inernational Kennel Union и United Kennel Clubs International.
 
== Стандарт на породата ==
СТАНДАРТ НА БЪЛГАРСКО ОВЧАРСКО КУЧЕ
=== Научна, систематична и стопанска класификация ===
При опит за научно класифициране на породата Българско овчарско куче трябва да се изходи от факта доколко тези животни имат и имат ли въобще различия в своята геномна карта спрямо фенотипно близки до тях породи, разпространени в България и други райони на Балканския полуостров. Подобни изследвания не са правени и всяко едно твърдение би имало хипотетичен, но не и научен характер. През 2012 г. в лаборатория „Проген“ е направен генотест на представителна извадка от породата (150 екземпляра). Генотипирането на животните е извършено по 19 маркера, съгласно изискванията на Международната общност по животинска генетика (ISAG). В резултат на проведените изследвания са определени генетичните характеристики на тази популация, без същите да са сравнени с характеристиките на сродни породи. На всяко от изследваните животни е издаден сертификат с отразени генетични характеристики (генетичен паспорт). <ref>Доклад на лаборатория „Проген“ по проект „Генотипиране на българското овчарско куче“ </ref>
Ръст /височина в холката/:
 
за мъжките: 69 -75 см.
=== Поведение ===
за женските: 63 см - 69 см.
Преобладаващата отбранителна реакция със силен тип нервна система и уравновесен характер. Най-общо БОК може да се охарактеризира като спокойно, недоверчиво към непознати куче компаньон. Тези му качества съчетани с импозантен ръст го определят като незаменим приятел на човека в урбанизираните региони на България.
 
Глава: Пропорционална, обемна. Горните надлъжни оси на черепа и муцуната са успоредни, допуска се изразена в лека степен задна сходимост.
=== Предназначение на породата ===
Черепна част: Широка, масивна, челото е слабо изпъкнало, почти плоско, със забележим задтилен /окципитален/ издатък. Надочните дъги и медиалната бразда са слабо изразени.
БОК е порода, създадена на база на кучета използвани за охрана в свободно състояние или в група на селскостопански животни. Подходяща е за участия в изложби, разходки в парка, охрана на дворове, вили, складове и други охранявани обекти.
Стоп: слабо изразен.
 
Муцуна: обемна, слабо стесняваща се към носа, тъпа и дълбока.
=== Отглеждане ===
Носна гъба: голяма и с широки, отворени ноздри, но се вписва в контура на муцуната. Носната гъба и видимите лигавици са пигментирани в черно при всички видове окраска, освен при кафяво-белите кучета („червени“), при които са в тон с окраската.
Като начин на отглеждане БОК не се отличава по нищо от другите едри породи кучета, изисква повече внимание към храненето, движението и натоварването по време на растежа. БОК е непретенциозно, издържливо и добре приспособено към драстични промени в климата – порода, подходяща за отглеждане на открито, която се чувства най-добре на балкона или двор, но в последните 20 години все по-често може да се срещне и в ролята на домашен любимец, изложбен експонат, охранител на имуществото и на семейството в апартамент.
Устни: дебели и плътно прилепнали. Горната покрива долната. Изцяло пигментирани, с дълбок прорез.
 
Зъби: Здрави, големи и бели, нормален набор (42 броя). Захапката е ножична, в зряла възраст се допуска и клещовидна захапка, както и плътна ножична захапка с частично изравняване на резците. Резците са подредени в лека, но видимо изразена дъга. Допуска се липсата на 1 първи премолар, едностранно.
Трябва да се има предвид, че БОК притежават твърд, доминантен характер и по тази причина кучетата от породата трябва да се възпитават от малки и се нуждаят от здрава ръка и опитен стопанин, особено когато бъдат взети за съжителство в апартаментски условия, където постоянно се осъществява взаимодействие между тях и хората.
Уши: Висящи на хрущял, поставени на нивото на очите, триъгълни със заоблен връх, средно големи, покрити с дебели и плътни косми. Допустима дължина на ушите: +/- 2,5 см. от вътрешния медиален ъгъл на окото. Допуска се поставяне на ушите до 2,5 см. под или над линията на очите.
 
Очи: малки, дълбоко, относително широко и косо поставени, като латералните ъгли стоят по-високо от медиалните. Препоръчително е да са с бадемовидна форма, кръглите очи са нежелателни. Цветът на ириса е тъмно- до светло-кафяв, допускат се и не се санкционират светложълтеникави, „вълчи“ ириси. При „червените“ кучета цветът на ириса е в тон с цвета на косъма (като правило в по-топъл и наситен нюанс). Ръбовете на клепачите са тъмно и плътно пигментирани, погледът е самоуверен, внушава твърдост на характера.
Повечето кученца БОК от малки проявяват типичен инстинкт да закрилят и пазят хората, съвместно с които живеят.
Шия: мощна, средно дълга, добре замускулена, с леко заоблена линия на тила, видимо разширяваща се към корпуса, поставена под ъгъл от 30 до 40 градуса. Кожата по шията е еластична, подвижно свързана, но не образува гънки.
 
=== Конституция и тип висша дейност ===
Корпус:
В конституционално отношение и по стандарт БОК е с комбиниран груб-здрав и здраво-груб тип. Костната система е груба, здрава и масивна. Мускулатурата е добре развита и изразена. Кожата е дебела, плътно прилепнала по тялото, с провисвания в областта на шията.
Горна линия: практически хоризонтална до леко низходяща, права.
 
Холка: мощна, добре замускулена, леко изразена над линията на гърба; допустима е вписана в горната линия или по-силно изразена.
=== Глава ===
Гръб: средно дълъг, здрав, прав и широк.
Главата на БОК е типично молосоидна. Черепът е масивен и широк, добре заоблен, окципиталният издатък е слабо изразен. Надочните дъги както и стопът са силно изразени или липсват. Плавен изразен преход от лицева към теменна част. Муцуната е масивна, слабо стесняваща се към носа, тъпа, къса и дълбока, 2/5 от дължината на главата. Носната гъба е добре пигментирана черна или розова според украската. Бърни: средно дебели, плътно прилепнали като горната припокрива долната и увисва под нея. Зъбите са здрави, големи и бели с нормален набор 42 броя. Захапката е ножицовидна. Резците са подредени в лека дъга. Ушите са висящи, триъгълни със заоблен връх, големи, покрити с дебели и плътни косми. Очи: фронтално, широко поставени. Латералните/странични/очни ъгли са малко по-ниско от вътрешните/медиални/. Формата е бадемовидна. Цветът е кафяв, предпочита се по-тъмен цвят. Клепачите е желателно да са плътно прилепнали.
Поясница: По-къса и тясна при мъжките кучета,а при женските по-дълга, широка, замускулена, с прибрана коремна линия.
 
Крупа: среднодълга, широка, леко полегата, заоблена и мускулеста. При мъжките кучета е сравнително тясна, а при женските- по-широка.
Като цяло Българското овчарско куче е компактно и асиметрично, с леко удължен формат на тялото. При мъжките кучета дължината спрямо височината на тялото е около 8/10. При женските кучета дължината спрямо височината на тялото е около 10/12.
Гръден кош: широк, дълбок и достига нивото на лакътната става. Гръд-ната кост е добре изразена, а ребрата са широки, заоблени и засводени, поставени под лек наклон. Допустима дълбочина: +/- 2 см. от лакътната става.
 
Долна линия и корем: коремът е мускулест и стегнат, леко прибран.
=== Шия ===
Опашка: поставена умерено високо и с умерено висок изход. На дължина достига до скакателната става, но се среща и не се санкционира вродено къса (гуджук) и полу-къса (полу-гуджук) опашка. Покрита е с дълги и груби косми с много обилен подкосъм. В спокойно състояние виси отпусната с навит на кука край. В движение е повдигната над линията на гърба, навита сърпообразно или на колело. Високо поставената и в покой навита над линията на гърба опашка е нежелателна.
Шията е здрава и широка с провисналости на кожата и образува така наречения „гердан“. Дължината ѝ е приблизително равна на дължината на главата. Поставена е под ъгъл около 40 градуса спрямо мисленото продължение на гърба.
 
Предни крайници:
=== Гръден кош ===
Прави и успоредни помежду си и широко поставени.
Гръдният кош е широк и дълбок. Стегнумът е малко под нивото на лактите. Ребрата са умерено извити, без да са плоски или бъчвоподобни. Холката е добре изразена. Свързана е плавно както с шията, така и с гърба. Погледнати отпред, гърдите са добре развити, което прави постановката на предните крайници широка, но не развърната.
Рамо: дълго и широко,здраво свързано с трупа и покрито с масивна мускулатура. Лопатката е умерено полегата, с раменната кост сключва ъгъл 100-110 градуса.
 
Лакти: насочени назад и успоредни, прилепнали към гръдния кош.
=== Гръб, поясница и кръстец ===
Подрамо: среднодълго с масивна кост и развита мускулатура.
Гърбът е здрав, прав и широк. Поясницата е средно дълга, а кръстеца – къс. Свързани са здраво помежду без да са изпъкнали или провиснали.
Китки: масивни, сравнително къси и почти отвесно поставени,допуска се лек наклон.
 
Метакарпуси: широки, силни, с лек наклон.
=== Крупа и опашка ===
Лапа: голяма, закръглена, засводена, със сухи прибрани пръсти. Богато окосмена. Възглавничките са дебели, еластични и тъмни, ноктите са дебели и здрави,за предпочитане тъмни на цвят.
Кръстецът заедно с тазовите кости образуват широка Крупа с нормална постановка и добра замускуленост. Опашката достига до скакателните ставо или малко под тях. В повечето случаи е извита сърповидно над линията на гърба, но се среща и дълга права.
Задни крайници:
 
Прави, успоредни, погледнати отзад - със силно развита мускулатура.
=== Предни крайници ===
Бедра: среднодълги, широки, с масивна мускулатура.
Лопатката е дълга и широка, здраво свързана с трупа, лежаща плътно към гръдния кош, с добре изразен гребен. Раменните кости са средно дълги и прибрани към тялото. Лактите са в близост до гръдния кош. Подраменните кости са вертикално поставени с леко овална форма. Метакарпусите са здрави и пружиниращи.
Колена: със слабо изправени ъгли.
 
Подбедра: пропорционални и добре замускулени.
=== Задни крайници ===
Скакателни стави: силни и здрави, ъгълът е 140-150 градуса.
Бедрата са дълги, широки и силно заоблени. Подбедрата са дълги, сключващи с бедрата почти прав ъгъл. Скакателните стави са добре изразени, стегнати, успоредни помежду си. Метатарзусите са здрави и перманентно пружиниращи.
Метатазуси: среднодълги, масивни и отвесно поставени. Често срещан белег на породата е допълнителен пети и шести пръст.
 
Лапи: Средно големи, с овална форма, с прибрани пръсти и богато окосмяване между тях. Добре засводени, със здрави нокти. Възглавничките са твърди и тъмни.
Както предните, така и задните крайници са прави, успоредни помежду си, отвесни спрямо земята.
Движения: Рационални, не изразходват излишна енергия, свободни, с широка крачка. Характерни са спокойният лек ход и пружиниращ тръс. Типично и желателно е успоредното движение на крайниците без сближаване при ускоряване на хода.
 
Кожа: Плътна, еластична и прилепнала, не образува гънки. Допустим, но нежелателен е слабо развит гердан надлъжно в долната част на шията.
Лапите са широки, с леко овална форма. Възглавничките са твърди, но еластични. Ноктите са добре развити, дълги, прибрани в лапите. Често се срещат един или два допълнителни пръста.
Косъм: Космената покривка е двойна. Покривният косъм е дебел, прав и твърд, подкосъмът е добре развит и обилен в студения сезон.
 
Различават се два типа кучета по отношение дължината на косъма:
=== Движение ===
1. Дългокосмести („облечени“): с дължина на покривния косъм над 10 см. и богато изразени грива и жабо, ръкави и гащи, пищно окосмяване на опашката, по-дълго от долната страна, но не толкова дълго и меко, че да се разделя на път или да виси като „перото“ при ловните породи. Косъмът не е чуплив или къдрав.
Движенията на БОК са ирационални, не изразходват излишна енергия, свободни, с широка крачка. Характерни са спокойният лек ход и тежък тръс.
2. Късокосмести („голи“): с дължина на покривния косъм до 10см. и минимална допустима дължина на покривния косъм при холката: 7 см.; с обилни, гъсти, но не силно изразени грива, жабо, гащи и окосмяване на опашката. Козината не стои „зализана“ и прилепнала.
 
Минимална допустима дължина на покривния косъм при холката: 7 см.
=== Космена покривка ===
Окраска: Допуска се едноцветна, двуцветна и трицветна окраска. Предпочитат се големи, ясно очертани тъмни петна на бял фон или го-леми бели петна на тъмен фон. Тъмният фон може да бъде черен, сив, кафяв и червен, срещат се и са типични и тигровите и зонарните разцветки. Допуска се наличието на черна маска. При всички изброени окраски пигментацията задължително е черна. „Червените“ кучета са с кафява пигментация и по-топъл тон на ириса.
Космената покривка е средно дълга до дълга. По лицевата част на главата тя е къса. При много от кучетата ушите също са с къс косъм. По-къси са космите във воларната част на предните крайници и в областта от подрамената до лапите. Подбедрата от средата надолу и метатарзусите също са късо окосмени. Дорзалната повърхност на подрамената и плантарната повърхност на бедрата е окосмена с дълги осилести косми. Пуховият слой е плътен и обхваща цялото тяло с изключение на късоокосмените области. Допускат се едноцветна, двуцветна и трицветна окраска, като се предпочитат големи, ясно очертани тъмни петна на бял фон или бели петна на тъмен фон. Тъмният фон може да бъде черен, сив, кафяв и червен. Допуска се наличието на черна маска.
При повечето екземпляри се срещат отделни малки петна (пръски) по белите участъци на муцуната, гърдите и крайниците, но се предпочитат екземпляри без наличието на пръски. Силната пръсканост на муцуната, гривата и крайниците е нежелателна, а кучетата с изцяло пръскана окраска се бракуват.
 
Половият диморфизъм е добре изразен.
 
=== Недостатъци ===
За недостатък се приема всяко отклонение, което се разминава с посоченото в стандарта при условие, че променя описания екстериорен облик, пречи за изпълнение на служебното предназначение на кучето или го лишава от възможност за нормално възпроизводство.
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Българско_овчарско_куче“.