Простонароден латински език: Разлика между версии

Наблюдават се многобройни промени в произношението: i вместо е във ''v'''i'''xillatione'', ''f'''i'''cit'' (срв. фр. ''il f'''i'''t''); u вместо o под ударение в ''p'''u'''suvit'' (срв. рум. ''p'''u'''se''), ''c'''u'''niugen'', ''mem'''u'''ria''; o вместо u в ''sec'''o'''ndo'' (срв. ит. ''sec'''o'''ndo'', фр. ''sec'''o'''nd''); колебания при неударени o и u в ''ann'''u'''s'' вместо ''-os'', ''Iscutarior'''o'''m'' вместо ''-orum'' и ''viat'''u'''r'' вместо ''-tor''. Други характерни фонетични явления са синкопата на е във ''vetranus'' вместо ''vet'''e'''ranus''; добавянето на протетична гласна в '''''I'''scutariorom'' вместо ''Scu-'' (срв. исп. '''''e'''scudero'', фр. '''''é'''cuyer''); изпадането на крайната съгласна в ''un'' вместо ''hun'''c'''''. При съгласните е засвидетелствано изравняване на произношението на b и v във '''''v'''onas'' вместо ''bonas''; промяна qu – gu в ''gui'' вместо ''qui'' (срв. развитието на лат. ''aequalis'' в исп. ''igual'', ит. ''uguale'' и и фр. ''égal''); загуба на аспирацията в ''un'' вместо '''''h'''unc'' и ''Antiocian'' вместо ''Antioc'''h'''ian''. При ''pusu'''v'''it'' вместо ''posuit'' е вмъкната съгласната v, може би и в резултат на стремеж към уеднаквяване на спреженията (срв. ''ama-vit'' от ''amare'', ''quaesi-vit'' от ''quaerere'', ''audi-vit'' от ''audire''). Разрушаването на падежната система, повлияно и от фонетичните промени, проличава в ''memuria'' вм. ''memoria'''m''''' (винителен падеж); както и в употребата на предложния израз ''in eo'' вместо очаквания дателен падеж ''ei''. Смисълът на текста ни заставя да тълкуваме формите ''Rebicithrioen'', ''cuniugen'' и ''Antiocian'' като именителен падеж, въпреки че те наподобяват винителни падежи по трето (''Rebicithrionem'', ''coniugem'') и първо (''Antiochiam'') склонение, но с ''-n'' вместо ''-m'', може би под влияние на гръцкия език, където имаме окончания ''-αν'' и ''-ην''. Разколебаването на граматичния род се вижда в неправилното съгласуване ''vixillatione secondo'', в което съществителното име е от женски род, но числителното име ''secondo'' е поставено в мъжки. По същата причина формата на относителното местоимение за мъжки род ''qui'' започва да се употребява и за женски род (вместо ''quae''), в резултат на което съответните местоимения в съвременните романски езици нямат отделни форми за мъжки и женски род. Текстът на надгробния надпис на Флавий Викторин е твърде стандартен, затова в него има само една лексикална промяна – замяната на глагола ''eo'' (изчезнал и в повечето романски езици) с ''gero'' в израза ''viam gero'' вместо ''viam eo'' „вървя по пътя“.