Слободан Милошевич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст
м Bot: Automated text replacement (- и и + и )
Ред 15:
Политическата му дейност започва през [[1959]] г., когато постъпва в [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]]. През [[1964]] г. завършва [[право]] в [[Белградски университет|Белградския университет]]. През [[1974]] г. става генерален директор на „Техногаз“, а от [[1978]] до [[1983]] г. е директор на „Београдска банка“.
 
През 1984 г. става Първи секретар на Белградската градски комитет на [[ЮКП]]. През [[май]] [[1986]] г. е избран за генерален секретар на ЦК на Сръбската Комунистическа Партия, официално наричан Председател на Председателството на ЦК на Съюза на Комунистите в Сърбия на който пост е до [[май]] [[1989]] г. а на [[28 юни]] [[1986]] г. на 13 конгрес на [[ЮКП]] е избран за член на [[Политбюро]] на ЦК на Югославската комунистическа партия. От 16 май 1986 до 28 юни 1989 г. е заедно с това и член на Председателството на [[Социалистическа република Сърбия]]. Идвайки на власт през 1986 г. в Сърбия, Милошевич е сред консервативните комунистически ръководители в Източна Европа. Активно подържа връзки с първите ръквовдители на другите социалистически държави на Балканите [[Тодор Живков]] (Народна Република България) и [[Николае Чаушеску]] (Социалистическа Република Румъния) с които иска да създаде общ фронт срещу перестройката на съветския ръквовдител Михаил Горбачов, започвайки по подобие на т.нар. Възродителен процес в България и и Антиунгарските мероприятия в Румъния кампания срещу албанското управление на автономния регион в състава на Сърбия Косово и предлагайки на Тодор Живков и Николае Чаушеску общ балакнски блок срещу Горбачов през 1987 и 1988 г. През май 1989 г. е избран за председател на [[Председателството на СР Сърбия]]. След подадената оставка на югославското правителство на [[Бранко Микулич]] през декември 1988, в началото на 1989 г. Слободан Милошевич е предложен за поста министър председател на СФРЮ и зад неговата кандидатура застават най-изтъкнатите югославски политици, но вторият кандидат хърватския председател на републиканското председателство на СР. Хърватия [[Анте Маркович]] печели поста и става премиер на Югославия. През май 1989 г. Милошевич е избран за председател на [[Председателството на СР Сърбия]]
На [[28 юни]] [[1989]] година, т.е. само няколко месеца преди падането на [[Берлинска стена|Берлинската стена]], Слободан Милошевич държи [[реч на Газиместан]] с която прави недвусмислена заявка за сръбското водачество над [[народ]]ите в бивша [[Югославия]]. Милошевич оцелява на власт и след падането на неговите балкански съюзници [[Тодор Живков]] и [[Николае Чаушеску]] през 1989 г. През [[1990]] г. е избран за президент на Сърбия. Въпреки провала на опита да е свален, Милошевич управлява Сърбия и остатъчна Югославия в условията на жестоки войни след разпада на Социалистическа Федеративна Република Югославия след 1992 г. – войните в Хърватия (1991 – 1995) и Босна и Херцеговина (1992 – 1995), както и войната в Косово (1998 – 2000).